Сиропиталището "Мерсволуко"

Артър се усмихна и огледа масата. Ако продължеше действията си, щеше да загуби. Нещата се бяха променили доста колосално. Изпрати пехотата и стелците едни към други, така че пехотата да защитава стрелците от вражеската кавалерия. Конницата си обърна към тази на противника. Беше доста по-бърза от вражеската пехота и щеше да я остави на голямо разстояние от себе си. Ако конницата на противника продължеше, щеше да се натъкне на пехотата(надвишаваща я многократно) и конница зад гърба й, ако треъгнеше да бяга щеше да се изправи срещу конницата и да остави пехотата зад гърба си. Стрелците щяха да я обстрелват през цялото време и в двата случая. Най-вероятно конницата на Дарин щеше да падне преди да я достигне пехотата му.

След кратката схватка от конницата на Артър бе избита малка част, а от копиеносците на Дарин - нищо. Дарин пресметна набързо и установи, че стрелците на Артър можеха да обстрелват минимално конницата му от такова разстояние, затова започна да я оттгеля диагонално. кавалерията на Артър щеше да я пресрещне(Ако въобще се отклонеше в точната посока) съвсем малко преди вече предвижващата се пехота на Дарин да я застигне отново, защото при оттеглянето си се бе движела право назад, а тази на Дарин заобикаляйки отстрани. Противника му изглежда си бе правил сметки, че конете ще продължат атаката или ще се оттеглят по посока на вражеските такива, а това бе направо смехотворно. И все пак Дарин бе в по-лоша позиция. Освен ако Артър наистина не атакуваше конницата му със своята, така че да се окаже между нея и копията, щеше да се измъкне със съвсем минимално количество повече загуби от тези на Дарин - от порядъка на една петнадесета от кавалерията си, която попринцип бе по-голяма с много малко.

Атрър се погледна почти съчувствено противника, а после се зае с преструкторирането на армията си. Стрелците бяха готови да стрелята а пехотата да мине пред тях и да ги защити, ако противника се приближеше. Дарин имаше само пехота(по-малко от тази на Артър). Или щеше да нападне и да се бие с пехотата на Артър докато го обстрелват, или щеше да бяга докато не бъде притиснат в някой ъгъл. А току виж харпиите се завърнали отново. И можеше да нападнат него а не противника му. Артър се усмихна и остави хода в ръцете на противника.

Дарин огледа с усмивка масата. След последната атака на харпиите вече нямаше абсолютно никакво предимство, но това не го безпокоеше толкова. Бе видял частица или по-скоро капчица съжаление в очите на Артър. Интересно. Значи противникът му не се владееше толкова добре, колкото сам си мислеше. Може би все пак трябваше да промени плановете си за Артър. Един човек, толкова високомерен, колкото момчето пред него би могъл да бъде лесно манипулиран. Съжалението променяше много неща. Всичко зависеше от истинската природа на Артър, коята Дарин тепърва трябваше да открие.
Играта вече бе почти решена, освен ако онези харпии не се върнеха отново, но само глупак би разчитал само на късмета. Премести цялата си пехота назад - още по-далече от обхвата на противниковите стрелци. В такива случаи, обаче късметът бе единсвеният начин за победа.- "Поне на пръв поглед! Дори най-умният човек не може да се предпази от една добра мозъчна атака, ако съзнанието му е насочено в съвсем друга посока. А Артър не е най-умният човек!" - Хм, изглежда краят на играта е близо, а победителят - известен. Но нека оставим това на страна за секунда. Какво мислиш за Селийн? Не е ли е изумителна? - Дарин демонстративно хвърли поглед към леглото, на което спеше жената. Само веднъж бе използвал силата си, за да спечели игра. Не му допадаше идеята да го прави, а и защо да му допада след като почти винаги биеше?

Да...изумителна е. Погледна леглото със спящата жена за миг и после отново обърна погледа си към масата. Започна да придвижва армията си към противника, като държеше пехотата готова да мине пред стрелците и да ги защити ако Дарин нападнеше. Това най-вероятно щеше да се случи. Надали щеше да остави войската под обстрел без да прави нищо. Хм, набързо ни направи на глупаци, не мислиш ли? Досега не бе срещал момиче, което да успее да го направи. Усмихна се и впери поглед в очите на Дарин.

Дарин Не бе сигурен дали Артър въобще се е заплеснал и ако е така, дали това е достатъчно, но сега беше шансът му. Събра силата на съзнанието си за атака. Умът му си запробива път към този на Артър подобно на вода, пробиваща си път през почвата, и когато навлезе достатъчно изпющя като камшик. Дарин проговори. - Мислех си, че ще пратиш малка част от пехотата си или пък кавалерията в шеметна атака, за да омалощиш войската ми и после да я довършиш с още няколко малки войскови части. - Можеше да стане, а можеше и да не стане! Добра умствена атака направи и можеше да се получи така, че Артър да изгуби една трета от войската си, жертвайки я напразно.

Артър се изсмя наум. "Нима на някой би му хрумнало това. Пълна лудост. А се справяше добре, всъщност толкова добре, че да победи ако не баха харпиите. Трябва да има някакъв скрит смисъл, който не забелязвам.
-Трябва да съм луд за да го направя. А ти слепец за да го предположиш. - отвърна Артър и се зае с играта.
Какво ли е намислил? Има нещо странно в цялата работа. Стрелците му вече обстрелваха вражеската пехота,седяща неподвижно. Изглежда противникът му се бе отказал.

Дарин се засмя наум - "Нима си мислиш, че отчаяно се нуждая от това!?" - смехът се превърна в истеричен - "Но все пак има някои неща, които вярвам не е нужно да споменавам, някои дребни облаги от една победа. Разбира се нямам предвид победата в играта, защото тя няма да има голямо значение, но виж, победата над ума на Артър е доста важна. И все пак да се нуждая отчаяно... не бих казал!" - Дарин отдели секунда да възстанови контрола над лицето си, възвръщайки външното си самообладание(не че е изгубвал вътрешното си!). - "Добре, тъй тъй някога ще загреба от твоята сила. Защо да не е сега? Предполагам вече си създал мост между мен и силата ти." - Дарин за втори път събра ума си, но този път се концентрира върху нещо около самия него. Някаква чернота, безкрайно далеко, но и безкрайно близко. Представи си, че чрез своето съзнание загребва от чуждата мощ. Дали не си въобразяваше всичко или наистина имаше някаква "черна" светлина за него?

Петолъчката сякаш искреше, причинявайки леко щипване, подобно на болка на Дарин. А силата го изпълваше и му носеше сладък животец. По-сладък от най-сладкия шоколад, но с тази разлика, че изпълваше цялата му същност, а не само езикът му. И всичко се струваше на Дарин толкова... истинско! Животът без тази мощ, както и без собствената сила на Дарин, би бил жалко подобие на това, което изпитваше в момента. Мощ. - "Защо не?" - Дарин концетрита силата и пресъздаде харпиите, унищожили по-голямата част от войската му. В очите на Артър те бяха също толкова истински, колкото и одеве. Спуснаха се и пометаха конницата, стрелците и доста от пехотата на Артър. Полето обедня от към страна на единици. Противника му имаше два пъти по-малка пехота, толкова колкото би трябвало да има според Дарин, че да бъде честно, и нищо друго. И ето пехотата на Дарин се спусна и помете вражеската. Артър загуби. Поне според собствения си ум. Дарин удържаше илюзията, като същевременно създаде нова и се впусна към леглото, завивайки се с одялото. Внезапно - поне за Артър - Директорката на сиропиталището, която ги бе настанила, влезе през врата и огледа "спящите" дечица. Погледът и се спря върху Артър и на лицето й се появи гримаса. Думите се заизнизваха от гнусната й невидима в тъмното уста: - Гламав Идиот! Какво правиш буден по това време? Реших да видя дали новите дечица спят сладко в новия си дом. И какво да видя! Буден си по това време. Марш сто обиколки по коридора! И гледай нищо да не се чува! Само да събудиш някого, включително и мен и ще получиш ново наказание, затова че вдигаш шум по коридорите в този късен час, а и заради самия факт, че не си в леглото си! Никакви въпроси! След десет секунди да си започнал обиколките! - Както си влезе, така си и излезе, затваряйки вратата след себе си. Чуха се отдалечаващи стъпки. Директорката се разми и изчезна. Дарин почака Артър да излезе, за да махне илюзията на масата и да я направи реалност. После пусна силата, а с нея и сладостта от живота.

Всичко се случи доста бързо.Потъмняването на косата на Дарин, знака на лицето му, харпиите и директорката. Дойде му малко в повече. Най-вече промяната на Дарин. Само дето беше правил магии и знаеше, че те съществуват. Това беше свързано с магията и той го разбра. Външно не издаде с нищо бясно препускащата мисъл. Интересно беше как Дарин разбра, че директорката идва и легна. Артър не бе чул нищо а слухът му никак не бе лош. Тук има нещо гнило и смятам да разбера какво точно. Да тича нямаше и той въобще не се и разколеба дали да тръгне след като тя излезе. Можеше да се върне и да провери, но не го интересуваше. Загледа се в Дарин. Щеше да изчака за да види какво ще направи момчето. Единственото което излезе от устата му бе тих смях.

Дарин се засмя наум. Този хлапак Артър не се хвана на директорката. Сигурно си е помислил, че тя няма да разбере дали е тичал. Добре. Все пак Артър нямаше как да разбере, че това което стана на масата е илюзия. Проблемът беше, че Дарин трябва да държи илюзията докато не я направи реалност, защото иначе противникът му не ще загуби наистина. Събра мощта си заедно с тази на новия си "съдружник" и обгърна целия ум на Артър с илюзия. Главата на Артър гръмна от болка и той залитна от стола.
- Артър! Какво ти става бе човек. Загубата май ти дойде в повече. Да не би да заспа на стола? - Дарин стана и отиде да помогне на Артър. През това време обаче в главата на Артър сякаш се забиваха стотици малки нагорещени иглички, които със сигурност му пречеха да мисли ясно. Не можеше и да закрещи, защото друга илюзия го караше да си мисли, че челюста му е схваната. Дарин създаде трета илюзия. На артър му се стори, че ще припадне от силната болка. Оставаха секунди до припадъка му. Дарин усили болката. - "Не винаги е добре човек да се съпротивлява. Понякога просто трябва да се предаде". - Дарин уж помагаше на полуприпадналия Артър да се изправи, но всъщност бе концетрирал вниманието си върху илюзиите. - Хайде Артър. Мисля, че ще е по-добре да си легнеш. Изглежда ти е прилошало. Може някой друг път да изиграем още една игра, а най-вероятно директорката няма да разбере, че не си тичал. Нали държеше да бъдеш тих. - Артър щеше да изгуби съзнание всеки миг и да остави възможност на Дарин да изчисти полето на игралната маса от фигурките.

Болката пречеше на мислите му да текат нормално, но също и да говори явно. Не можеше да отвори челюстта си. Успя да се концентрира и обгърна магията. Болката като че ли отшумя за момент. Магията бе опиянителна и той събра колкото можа от нея и я изстреля към Дарин. Надали щеше да му направи нещо освен да го забави. В същия момент успя рязко да избута Дарин към леглото и побягна. Трябваше или да тича или да остане и да умре. Противникът му имаше сила, която той нямаше. Надяваше се момчето да има обсег на магията ако изобщо беше той. Макар да го успокояваше, Артър познаваше прекалено добре себе си за да му повярва. Ако Дарин побегнеше след него то това най-вероятно щеше да означава, че той е виновен за болката.

Дарин си играеше с Артър като мишка с котка... така де, котка с мишка. Само че Артър успя да напрегне волята си до етап, в който освободи магическата си сила, въпреки парализата си. Мощен заряд от магическа енергия се отдели от гърдите му и удари Дарин, зашеметявайки го за три секунди. Това му даде достатъчно време да разбие частично илюзията(благодарение на адреналина), да се надигне и да избяга през вратата. Три секунди по - късно, Дарин се съвзе и можеше да се навдигне от земята и да довърши опонента си. Ако позволеше на Артър да избяга, тайната му щеше да стане явна и той никога нямаше да има възможност да бъде харесан от Селийн... вероятно.

Артър -50 en.
Артър - 30 hp.
Дарин -50 hp.
Дарин -25 Dormammu energy.

Дарин се съвзе бързо и осъзна, че Артър се опитва да избяга. - "Жалко. Сега трябва да го убия" - За три секунди Артър бе напуснал стаята и сигурно беше някъде из коридора. Дарин се изправи и затича, като през това време създаде нова илюзия в коридора. Вратите отвън специално за Артър се завъртяха шеметно, препускайки по стените, подобно на сцената в Хари Потър. Освен това коридора отвън се напълни с вода почти до тавана и Артър сигурно си е въобразил, че водата го размята и дави. За всеки сслучай Дарин създаде и каменни стени на всеки три метра, които разграфяваха коридора на няколко части. Илюзиите си взаимодействаха, издавайки най-различни звукове за жертвата. Шум от разбиващи се вълни и въртележка от врати. Водата би трябвало да блъска Артър в каммените стени или поне в две от тях(нали е заключен). Тъмнината на нощта още повече засилваше въздействието на илюзиите, защото Артър сигурно не би могъл дори да се ориентира. Сигурно момчето бе полумъртво. Илюзиите въздействаха психично на жертвата. Към местещите се врати нямаше път благодарение на преградите. Всичко това Дарин създаде докато тичаше към вратата. Излезе в коридора и видя:

Артър беше безмилостно блъскан от все така истинските за него, илюзорни вълни в стените. Вратите се приближаваха, отдалечавайки се, от него, отново и отново, и като че ли дори се превръщаха в спомен, когато илюзията, която ги беше породила, ги завръщаше още веднъж пред очите на Артър. А болката... беше най - ужасното чувство, което беше изпитвал до този момент.

Артър се намира в коридора, на пет метра от вратата и в момента се блъска безцелно в стените.

Артър - 40 hp.
Дарин - 20 Dormammu energy.

Дарин се вгледа в блъскащия се Артър. Ако някой погледнеше момчето сега, щеше да си помисли, че е лудо. - "Жалко" - Дарин направи нова илюзия. Вълните, стените и вратите се превърнаха в огнени вериги които разпънаха Артър за крайниците във въздуха във формата на хикс. Мощна илюзия падна над съзнанието на Артър и му внуши, че е безпомощно новородено, което не знае значението на думите и не разпознава чувствата. Умът на Артър се превърна в ум на бебе. Не, бе дори по-лошо, защото едно бебе може да реагира на различните си състояния, а Артър - не. Артър не можеше да направи абсолютно нищо в този момент. Дарин обгърна пръста си с огнена струйка, която го обгръщаше зиг-заобразно. Затича се към Артър. Щеше да се опита да извлече информация за живота му преди да го убие. Ако през това време станеше нещо непредвидено, Дарин щеше да насочи струйката огън към челото на "противника" си и да го убие на място. Тъй тъй щеше да го направи, но бе хубаво да научи всичко за Артър предварително. - "Човек никога не може да знае кое кога ще му потрябва. Малко знание няма да ми навреди"

Водата и всичко друго, което го заобикаляше изчезна и се появиха огнени вериги, които разпънаха Атрър. Дарин бе излезнал от стаята и тичаше към него с пламтящ пръст. Артър беше извърнал глава назад и го гледаше с злоба. Нямаше да може да изстреля магия към него след като Дарин бе зад гърба му. "Тези вериги трябва да са някаква излюзия. Както и водата, и всичко останало. Тези вериги не са истински. Аз... мога... да ходя." Всяка мисъл се появаваше трудно и задържаше още по трудно. Напрегна цялата си същност в опит да разруши веригите. Те не бяха истински, а просто илюзия, която можеше да унищожи. Есенцията от чувства, която изпитваше бе наистина разнообразна. Страх, гняв, решителност, хелание за живот... Най вече-решителност. Нямаше да остави този да го убие. Докато се мъчеше да се освободи от илюзията и веригите, той обгърна магията. За миг събра мислите си и изстреля кълбо от енергия към стената. Надяваше се да се чуе шум и някой да дойде.

Артър не можа да се освободи от илюзията. Тя падна, но не по негова вина. Нещо друго беше причината за този ефект. Нещо. Или някой. В този момент Артър разбра, че се намира на земята - усещаше студения под под себе си, но не можеше да се помръдне за да се измъкне от ледената хватка на пода. Тялото му беше твърде изтощено, за да може да се изправи.. И не само. Ума му беше може би в по - лошо състояние. Може би, щеше да се справи, ако опиташе да пълзи напред. Може би.


Дарин разбра, че илюзията му беше прекратена от някой. Някой ум, който беше достатъчно силен не просто да прозре естеството на илюзията му, но очевидно бе достатъчно умел и за да я прекрати.

В края на коридора можеше да види фигура, която му напомняше на...

- Лошо дете! - скара се жената на някой. Вероятно на Дарин. - Дечицата трябва да спят по това време. Но ти изглежда си лошо детенце. Едно много лошо детенце. Което и да си, ще бъдеш наказано като такова.


Артър -10 hp.
Дарин - 10 Dormammu energy.

Артър започна да пълзи към изхода. Нямаше сили дори да се изправи, а и да успееше нямаше да се задържи дълго. Не знаеше какво ще прави след като излезе, но разбираше, че ще е по-добре да излезе.

Дарин пресметна наум какво би било най-доброто, което можеше да направи. От една страна би могъл да удари пръв, изпълвайки коридора с пъклен огън. Сигурно щеше да убие Артър, а може би и директорката. Другата възможност бе да изиграе една жалка роля. - "Кръв и проклета пепел! Не си падам по жалки роли. Ама никак!" - Дарин събра цялата си мощ и изпълни абсолютно всичко пред себе си с пъклен огън, който премина шеметно през коридора, изпепелавайки всичко, или поне така би трябвало да стане. Дарин побягна обратно в стаята.

Очевидно Дарин беше осъзнал още една от новите си способности, а именно - Пъклен пламък. Доста опасна магия, имайки се предвид, че пламъците според една легенда бяха "неизгасими", а още повече - можеха да наранят самият Дарин, ако той бъдеше засегнат от тях. Във всеки случай, те червенееха и вълната, която момчето запокити беше доста сериозна. Но той не чу писъците на директорката и Артър. Вместо това "сцената" около него се смени. Пламъците все още горяха, едва ли не заплашващи да се разгорят в негова посока, но затова пък, вместо в коридор, Дарин вече се намираше в балетно студио. Той не виждаше нищо отвъд това студио. Дори труповете на директорката и Артър.


Артър знаеше, че в следващия момент ще умре. Дарин напълно беше изкукал, използвайки безрасъдно една от най - мощните(и забранени) магии, в отчаяният си опит да го довърши. Но колкото и да не му се вярваше, жената в розовото облекло го... спаси? Точно, когато заряда от адски пламъци летеше към тях, директорката щракна с пръстите на дясната си ръка и създаде преграда, която спря пламъците. Преграда изглеждаща ето така:
В следващия момент, пламъците вече заплашваха единствено Дарин, който по някаква причина стоеше неподвижно. Директорката беше вперила поглед в Дарин, който очевидно не смяташе да свали скоро. Каквото и да правеше в този момент, то помагаше. А може би и самият Артър имаше възможност да се спаси в този момент. Колко ли щеше да удържи жената в розовото облекло, срещу полуделият Дарин?

Дарин - 20 Dormammu Energy.