Дарин и останалите напуснаха сградата през познатия им вече вход. Както бе забелязал и на влизане, сиропиталището отвън изглеждаше като изоставено. Боята бе почти избеляла, а на някои места под нея се показваха пукнатини. Дарин стигна до заключението, че щом пукнатините се показват там където боята се е олющтила, то следователно те не са нови, а най-вероятно са се били образували още преди последния "ремонт". Дарин се огледа наоколо, за да разбере какви са съседните сгради, а после впери поглед и в небето...
- Каква прекрасна сутрин! - Дарин въздъхна радостно(истински!).
След като огледа слънчевото небе, осеяно с бели облаци, променящи очертанията си постоянно, заради лекия хладен ветрец, който подухваше, Дарин се отправи надясно с уверени крачки, като човек който знае къде отива.
- Какво ще кажете да походим безцелно пет-десет минути, за да не вземе да изпуснем закуската? Впрочем - обърна се Дарин към новото момче - ще ни разкажеш ли нещо повече за себе си, а после и аз ще сторя същото?
