Улиците на Манхатън

Надали имаше какво толкова да прави нагоре из другия етаж, така че Джен се замисли дали да не се напъха в шахтата. Поне й изглеждаше малко по-интересна, пък и любопитството й я накара да тръгне натам..

Тръгвайки надолу по шахтата Дженифър забеляза тунел който продължаваше надолу.От тъмнината не се виждаше почти нищо...

Дженифър се спря за малко и се загледа надолу. Това, че не можеше да види почти нищо започна леко да я притеснява. Все пак нещо я накара да продължи. Най-вероятно си беше чисто любопитство.

Много тънка светлина се поддаде от другия край на тунела,което означаваше,че Джен се доближаваше до нещо...

Дженифър продължаваше бавно и малко несигурно да върви напред към светлината. Какви ли не глупости й се въртяха из главата, но главното беше - какво ли още я очаква на другия край на тунела..

Иии Джен стигна до края на тунела.Влизайки вътре намери скривалище,а светлината бе причинена от крушка.Всичко бе изпотрошено.Наоколо Джен виждаше порутени канапета и мебели,както и изпочупени прибори.В края на помещението имаше врата...

Дженифър огледа всичко наоколо.
"Щом някой ще се крие тук поне да си беше подредил малко" помисли си тя. Не че тя самата обръщаше голямо внимание на реда в някоя стая, обаче тва тук си беше пълна кочина. Накрая се доближи и до вратата, заслушвайки се внимателно. Опитваше се да разбере дали няма някой зад нея. Все пак не искаше да отнесе още някой удър в главата.

Иззад вратата Дженифър долавяше някакви звуци.Не можеше да ги различи,но не бяха дружелюбни...

Дженифър реши да рискува и да разбере какво става там. Е, нямаше да връхлети с все вратата, естествено. Просто я открехна съвсем малко, колкото да надникне, но все пак нея никой да не я забележи /или поне така се надяваше/.

Но вратата беше заключена.Явно единсвения избор на Джен щеше да бъде да се опита да разбие вратата...

Е, явно наистина щеше да се наложи да влезе с все вратата и пантите. Пък какво я очакваше от другата страна - един Бог знаеше .. така де и админите ;д
Дженифър отстъпи крачка назад, засили се и врата отнесе един здрав ритник.

Интересна гледка се откри пред очите на жената когато разби вратата.Момиченцето стоеше завързано за стола,а мъжът бе изкарал своето "оръжие" и се подготвяше да нарани момиченцето.Явно бе педофил и Дженифър се бе появила в точния момент.Момиченцето пищеше,а нейното котенце бе заспало в един от ъглите на стаята...

Джен за момент остана потресена, но след секунда се посъвзе. Все пак трябваше да направи нещо и да помогне на момиченцето. Ръката й веднага се озова в джоба на шлифера, проверявайки дали слувайно пистолета й е все още някъде там или тоя гад се беше сетил да й го вземе когато я завърза за стола. В същото време леко поклати глава и изгледа мъжа с поглед тип "Сбъркал си рейса, пич"

-Това ли търсиш? - попита я дебелият,който изкара пистолетът и го насочи към Джен.Явно се бе сетил да го изкара и сега той бе насочен право към жената.Мъжът започна да гали малкото момиченце по главата,след което каза на Джен:
-Стой мирно...после ще дойде и твоят ред кукло... - щеше ли да се опита Дженифър да спре мъжът?Можеше ли да избегне куршума?

Пистолетът на баща й .. в някой друг, а не в нея ?! Е, това изнерви Дженифър. Глуаво нали ..да се ядосва за нещо подобно в такъв момент.. Но все пак този пистолет беше нещо като сантиментална вещ за нея, напомняща й за специален човек. Джен изгледа мъжа на кръв, като погледът й главно следеше ръката му, в която той държеше пистолета. Не изпускаше ни най-малкото му движение, но така беше като съществуваше риск всеки момент да отнесе някой куршум.
- Пусни момичето - каза със строг тон и леко тихо тя

-Знаеш ли?Права си... -каза и мъжът и насочи пистолета към момиченцето:
-...Писнаха ми тези малки момиченца...
-Събличай се,или момичето умира... - каза мъжът,след което момиченцето изпищя:
-НЕЕЕЕЕЕЕ НЕ ИСКАМ ДА УМИРАМ!!! - какво ли щеше да направи жената?Монк го нямаше никъде,момиченцето бе намерено,но сега Джен бе накарана да се съблича.Решения,решения...

- И как да съм сигурна, че няма да убиеш мен, а след това да си продължиш .. ъъм заниманията .. с нея ? - попита Дженифър със същия този строг тон.
- Първо я пусни да си отиде. И аз да съм сигурна, че си е тръгнала невредима оттук. После.. ами после ще се разберем за останалото.

-Защото всеки момент ще се появи Монк и ще ме вкара отново в затвора... - каза мъжът,който започна да говори пълни небивалици:
-...този мъж винаги ме залавя и поне искам да се позабавлявам преди да ме вкара зад решетките отново...Но ако се съпротивляваш ще ви убия и двете.
-Давам ви честната си мъжка дума,че няма да ви убия след като се позабавлявам с теб... - каза им мъжът и насочи пистолетът към момичето.Момиченцето мълчеше.Какво ли щеше да прави Джен?

- Честна мъжка дума.. да бе. Всички така казвате - измърмори Дженифър. Явно не за първи път чуваше подобни думи. А и знаеше, че той нямаше никаква полза да ги пусне от тук живи.
Загледа се за малко в момичето.. разтрвоженият му поглед, страхът, който изпитваше.. Дженифър не можеше просто да си стои и да бездейства. Започна да разкопчава копчетата на шлифера си едно по едно. На последното се спря, погледна мъжа и направи може би последен опит за сделка с него:
- Ами ако ти помогна да се измъкнеш от Монк?

Мъжът сведе свали пистолета надолу,след което прибра средното си "оръжие" и закопча панталона си:
-...никой не може да се измъкне от Монк... - каза мъжът и пусна пистолетът на земята,след което отиде в един от ъглите и започна да си говори сам:
-...Господи какво правя?Дори не исках така да се случват нещата...онова момиче...то бе нещастен случай...Бях натопен... - говореше си мъжът а момиченцето го гледаше странно.Явно мъжът имаше психични отклонения и Джен можеше да се възползва от това...

Джен се успокои щом той пусна пистолета на земята. Сега можеше да го вземе тя и да го кара по грубия начин или пък да се опита да е малко по-мила и да се размине без никакви инциденти. Може би предпочиташе повече втория вариянт. Именно затова направи няколко крачки към мъжа, като гледаше все пак тя да се намира по-близо до оръжието. На лицето й се появи лека усмивка, а тя със спокоен и дружелюбен глас каза:
- Хей .. Нещата могат да се оправят. Нали ти казах, че мога да ти помогна.

-Никой не може да ми помогне...Върнат ли ме там...ще ме сложат на стола... - възможно ли бе този мъж да бе натопен,или накаран да прави тези неща?Или просто блъфираше и чакаше удобен момент?

- Бака - измрънка тихичко Джен и за секунди погледна към момичето. После обаче погледът й се върна обратно на мъжа и тя продължи с все същия спокоен глас да говори:
- Просто ми позволи да помогна на момичето и да го измъкна от тук. После може да ми кажеш какво е станало и кой те е натопил, а аз обещавам, че наистина ще се опитам да ти помогна с каквото мога.

Мъжът стана и развърза момичето от стола,а то веднага тръгна към котенцето си и го взе в ръце.След това мъжът каза на жената:
-Той сигурно вече се е освободил.Отиди при него... - каза и мъжът като седна на стола и продължи:
-Кажи му,че го чакам...Той ще разбере... - мъжът направо пускаше жената и момичето да си ходят.Явно не бе лош,а просто имаше психични проблеми.Но дали Джен щеше да си тръгне и да го остави просто така?

//Бака?Откога станахме аниме форум? Very Happy

Явно нещата вървяха добре за сега, но все пак Джен не искаше да рикува да остави човека сам. Вярно, че ги беше пуснал съвсем доброволно, но това не й даваше гадаранция, че със сигурност няма да направи някоя глупост. Въпреки това някой явно трябваше да извика Монк. След бързо обмисляне на ситуацията, Дженифър се доближи до момичето, като сложи едната си ръка на рамото му, погледна го сериозно и каза:
- Съжалявам, че точно сега трябва да те оставя сама за малко, но е по-добре ти да излезеш от тук възможно най-бързо. Навън навярно ще видиш Монк - Джен набързо описа как горе-долу изглежда той, за да може момичето да го познае - Би ли му казала да дойде, а аз през това време ще го изчакам тук..

/ емм вече си ми стана навик да го казвам /и пиша/ ;дд аа да .. сори за забавянето ама бях на море и нямаше как да пиша

» Из улиците на Манхатън
» Центъра на Манхатън
» Улиците
» Из улиците на Пеново...
» Из улиците на Ню Йорк