Улиците на Манхатън

- I believe I can flyyy.. - помисли си Джени, висейки и направо мятайки се като риба на сухо зад камиона. Сега обаче не беше време за такива изцепки. Трябваше по някакъв начин да се задържи, ако е възможно дори да възвърне предишното равновесие и баланса си. Съсредоточи се върху движенията на превозното срество. Когато то завиваше наляво, тя се накланяше на дясната страна и обраното - когато завиваше надясно, момичето се накланяше наляво. Надяваше се поне по този начин да си пооправи баланса си. Стисна дръжките по-силно и се опита да се придърпа отново към вратата. Каквото и да ставаше, нямаше намерение да се пусне .. освен ако накрая по някаква случайност не й се откъснеха ръцете ;д

/И това и стана.Ръцете на джени се откъснаха от тялото и останаха на дръжките тя се блъсна в една кола и умра Very Happy

.Е добре де излъгах.Ето как стана xD...

Ръцете на Джен нямаше да се откъснат,но щяха да я болят много след това.Заради шегата си тя се бе разконцентрирала и сега се мяташе наляво надясно със една ръка.А да се хване с другата ръка отново за дръжката не бе толкова лесно.По едно време камионът спря.От цялото мяткане Джен забеляза,че той се е върнал в попътното движение и бе спрял на светофар.Може би това бе шансът на Джен да спре камиона.Също така отстрани хората я гледаха с изключително изумление.Все пак трябва да си доста луд,за да се държиш за вратите на камион .И отново се чу песничката:
-Аз пищя за сладолед,а сега с мен ти ще пищиш и пищиш и пищиш... - Доста странно защо ли вече не се чуваше гласът на момиченцето...

Дненифър си отдъхна за момент. Ръцете наистина доста я боляха, но сега не беше времето да объща много внимание на тази болка. Замисли се какво да прави сега. Така и така правеше шоуто на всички наоколо, та реши да продължи с 'геройските' прояви. Хвана се хубаво за дръжките, след това се надигна нагоре, стъпвайки на тях и хващайки се за покрива на камиона. Издърпа се, докато накрая не се качи отгоре. След това пропълзя по покрива, че да не вземе случайно да се изръси от него. Стигна до предната част на превозното средство и леко се наведе напред, колкото да се покаже пред стъклото. Почука на него и извика
- Ейй искам си момичето .. и котката .. Ааа да и един голям ванилов сладолед с шоколадова глазура

Но преди дори да получи шанс да се надвеси над прозореца светофара светна зелено и камионът потегли с пълна скорост.Кратката шега на Джен остана неизречена,макар че определено създаваше шоу за другите шофьори като един човек,който караше колата си едвам не се блъсна в друга кола,гледайки към Джен.Жената едвам се задържаше на камионът и ако не направеше нещо щеше да падне и да се нарани сериозно.Можеше да се върне към дръжките,или да пробва да се хване за прикрепения към Камиона говорител...

При потеглянето на камиона Дженифър залитна на едната страна, но се хвана за говорителя и успя да се задържи на покрива. Погледна назад. Дръжките й бяха прекалено далече. Докато се опита да стигне до тях сигурно щеше да падне и най-малкото да си потроши кокалите. Пък и с тези преминаваши коли можеше да стане и на фототапет, или по-точно асфалтотапет.. Изключи варианта за връщане назад. За сега просто се държеше здраво за говорителя, стараейки се да не падне и чакаше да разбере накъде ще я отведе превозното средство. За щастие този път не се мяташе зад него..

Камионът правеше резки завои в опит да разкара Джен от себе си,но в същото време се забелязваше как внимателно взимаше резките завои,защото очевидно не искаше да катастрофира.Джен имаше може би 10 секунди до следващия светофар,където щеше да се наложи да внимава изключително...

Дженифър продължаваше да се държи все така здраво за говорителя. Вече като че ли свикна малко с тва мятане наляво-надясно, но все пак не трябваше да се разконцентрира, че току виж изпуснала захвата си и станала белята.. Погледна напред и забеляза наближаващия светофар. Ако спирането станеше рязко, имаше вероятност тя да не се задържи и да изхвръкне от покрива като прелетна птичка. Шансовете й бяха или да олучат зелената светлина и спирането да се отложи, или пък да има уникалния късмет шофbорът да й прежали животеца и да спре по нормалния начин. Дръжките на вратите сега май й бяха маалко далече, за да успее да стигне до тях за има-няма 10 секунди, така че нямаше връщане назад, а и там отново щеше да се размята зад превозното средство.. Пък както вече я боляха ръцете изобщо нямаше да й е много приятно. Все пак се остави на късмета си.. /или по-точно на разказвача ;д/, опитвайки се да се държи възможно най-здраво.

Джен някак си успя да се задържи точно когато светофара удари червено.Сега имаше две възможности.Да слезе пред огледалото на камионът,или да се върне отзад до вратите...

Джен се успокой за малко. Поне досадното размятане във въздуха беше спряло. Тя си пое дълбоко въздух няколко пъти и се замисли какви да са следващите й действия. Имаше ли някакъв смисъл да се връща при задните врати?! Най-много пак да я измъчват като започнат да я размятат насам-натам. Но пък да продължава със седенето на покрива.. ?! И това не беше добра идея. Задържането там горе не беше никак лесно. Някой по-рязък завой или пък набиване на спирачки щеше да доведе до едно 'хууубаво' изхвърчане оттам. Чист късмет си беше, че до сега успяваше да се задържи. Остана й само още един вариант - да слезе пред самия камион. Тя и точно това направи. Бавно, докато все още камионът не беше тръгнал, тя се придърпа напред, плъзна се, докато накрая не се изръси на капака и оттам скочи на земята пред превозното средство. Застана изправена лице в лице с шофbора, като с едната си ръка за всеки случай бръкна в джоба си и хвана пистолета. Нямаше намерение да го използва, освен ако не стане наложитолно, но трябваше за всеки случай да е готова. За сега просто гледаше човекът зад вулана и неговата реакция, която беше..

Джен успешно се изхлузи на капака,но само дотам стигна.В момента,в който падна на него шофьорът настъпи газта и Джен едвам успяваше да се задържи на капака,но доброто нещо тук бе,че макар и да се мяткаше отново наляво-надясно тя най-сетне видя сладоледаджията лице в лице.Точно тогава видя и мазната му усмивка,докато той бе хванал волана и правеше резки,но прецизни завои...

Дженифър се изръси на капака и сега отново се размяташе, само дето мястото беше малко по-различно.
"Забааааавно" помисли си тя, когато погледна напред и видя лицето на мъжа пред себе си. Нямаше много време да го оглежда. Или по-точно времето го имаше, но отново не трябваше да се разконцентрира ако не искаше да изхвръкне нанякъде. Мазната му усмивка обаче й се наби на очи. Мразеше тези усмивки. Това накара да направи някакво странно изражение, но след малко по лицето й отново се изписа сериозност. Трябваше да мисли бързо, освен ако не искаше да се размята така цял ден. За да запази моне някаква стабилност се опита да стъпи добре на предната броня на камиона или пък да се хване за някоя от чистачките, с надеждата да не вземе случайно да я откърти. И отново настана време за маааалко размисъл. Можеше ли да спре превозното средство.. или по-важня въпрос - Как точно да го направи? Дали куршум в двигателя би го повредил така че камионът да спре, но без да има някакви непредвидени инциденти.. Или пък дали варианта със спуканата гума щеше да подейства без да се забият в някоя друга кола или дори в близка сграда..

Времето течеше,а Джен усещаше как започва да изгубва захвата си.Тя трябваше да вземе решение сега...

Взимането на бързи решения не беше сред силните черти на Дженифър, но сега й се налагаше да го направи ако не искаше скоро да се изръси на асфалта и да я премажат. Май се налагаше да използва пистолета. Ии идваше време за главното действие. Ами сега накъде да стреля?! Можеше да разбира от компютри, но пък за сметка на това с колите беше пълна нула. А ако олучи нещо и колата се взриви.. точно като по филмите?!
"И все пак тва да ми не е атомна бомба" помисли си тя. Трябваше да рискува. Поне знаеше къде се намира самия двигател. Предпочете да не изважда пистолета, че ако мъжът в колата се усетеше навреме можеше и да й попречи някакси. Направо бръкна в джоба, хвана здраво оръжието и през дрехата го насочи към двигателя, като с другата си ръка все още се стараеше да се държи здраво. Нямаше време за колебания, затова просто натисна спусъка, надявайки се куршумът да стигне до целта си и в същото време да не вземат да се взривят.

Случи се нещо изненадващо!Куршумът рекушира и нацели стъклото на ванът,като направи дупка в него и се заби в седалката на дебелият мъж без да го наранява,но това го стресна и той изпусна воланът за 2 секунди.А дали изобщо бе рекуширал?Може би от адреналинът на Дженифър и се привиждаше.Това бе достатъчно,за да го надъни във някоя кола.А пред микробуса минаваше един Мустанг,който скоро щеше да стане на парчета.Сблъсъкът бе неизбежен.При сблъсъкът ударната вълна запрати Дженифър на няколко метра от катастрофата и тя бе забита във една дървена ограда.В този момент тя бе зашеметена,но микробуса нямаше къде да ходи,защото явно властите бяха забелязали всичко и съседните улици бяха оградени от полицейски коли,но Дженифър не се бе измъкнала лесно от тази надпревара.Дано не си бе наранила гръбначния стълб...

-35 hp

Явно на Дженифър определено не й беше ден. Превозното средство не се взриви, та то дори акумулаторът не беше олучен. Обаче нямаше как да не се размине без произшествие. Всичко стана за някакви броени секунди и докато се усети, Дженифър вече летеше право към дървената ограда. След сблъсъкът с оградата, момичето падна на земята и остана да лежи там. Нямаше сили дори и да помръдне, пък и не се знаеше дали и да иска изобщо щеше да успее. Беше доста зашеметена. Чуваше различни звуци около себе си, но всичко й звучеше като едно цяло. Толкова я дразнеше това в момента. Не можеше ли просто да бъде по-тихо?!? Сред всичкия шум успя да различи сирените на полицейските коли. Най-накрая се бяха сетили да дойдат! Явно цялото това изпълнение на Джен беше предизвикало някаква реакция от тяхна страна. Момичето постоя неподвижно още известно време, след което се опита да се изправи.. или поне да помръдне. Но дали имаше нещо счупено и дали можеше изобщо да се движи си беше друг въпрос..

Дженифър успя да се изправи и видя как към нея се задава мъж в костюм,който я заговори:
-Госпожице?Извинете за безпокойството казвам се Монк.Не мисля,че се познаваме,но можем да си помогнем взаимно.
-Ако не ме изслушате полицаите ще ви приберат,защото вие сте единствената замесена в този инцидент,която е на тази улица в този момент... -Монк се бе изказал,но дали Дженифър щеше да го послуша?Можеше ли да му се довери???

Джен се заслуша в думите на мъжа, който се приближи до нея. Докато той говореше, тя леко се надигна, като се подпря на оградата. Въпреки болката, която все още изпитваше, тя се опитваше да се вържи нормално и да не й обръща много внимание. Трябваше да се концентрира върху думите на мъжа и главно да се задържи изправена.
- И по какъв начин мислите, че можем да си помогнем? - попита тя, след като го изслуша.
Явно това беше единственият й избор, ако не искаше да последват досадни разпити в полицията. Предпочете да се довери на него, отколкото да се занимава с полицаи. А и може би наистина той щеше да й помогне по някакъв начин.

Дженифър се бе съгласила да изслуша Монк и той реши да уважи изборът и:
-Госпожице слушайте ме много внимателно!Мъжът,който преследвахте из целия град току що е педофил,който избяга от затвора преди няколко дни.Той примамва децата.Взима ги и...след като свърши с тях ги убива.Ако ми съдействате все още има шанс да спасим момичето... - доста странно откъде ли Монк знаеше за момиченцето?Доста въпроси,които очакваха отговори...

Явно съмненията на Дженифър се бяха оказали верни. Знаеше си, че има нещо гнило в цялата история. Пък тя, както си беше добричка по характер /макар и това не винаги да й личеше/, в повечето случаи беше готова да помогне на някого. Леко се позачуди от къде ли този човек е толкова навътре с нещата относно случая. Може би беше някой детектив или нещо от сорта. Видно беше обаче, че се старае да помогне с разрешаването на самия случай. Навярно можеше да му се има доверие. Поне това бяха и първите мисли на Джен.
- Само кажете с какво да помогна - каза тя с доста заинтересовано изражение.

Джен се бе съгласила с Монк и той реши да и отговори и да и даде информация:
-Когато пристигнахме до центъра на катастрофата.Намерихме кървава следа.Очевидно когато сте стреляли сте го уцелили и той бе оставил кървава следа.Също така открихме следи от котешка козина по същия път...
-Някак си са свързани.А всичко това се е случило преди половин час.Не е толкова далеч.Когато пристигнахме барикадирахме целия район.Не може да е стигнал далеч.Крие се някъде тук и ние ще го открием...
-Преди да продължим ми кажете вашата страна от историята! - сега Джен трябваше да разкаже всичко,което и се бе случило...

Джен отново го изслуша внимателно. Наистина тя беше 'виновникът' за кървавата следа, а другото навярно беше заради котето, което по-рано бяха спасили. А сега трябваше да разкаже всичко.. Явно имаше доста за казване, затова преусмисли малко нещата и започна:
- Ами, цялата тази работа започна, когато видях минибусът за сладолед да спира пред едно момиче, на което точно преди това бях помогнала да спасим някакво коте. Момичето се качи вътре заедно с котката, от където навярно са и от козината. Нещо ме съмняваше, затова реших да проверя.. за всеки случай. И от там се започна с преследването на минибусът и цялото размятане върху него, тъй като някакси успях да го настигна и да се кача отгоре. После се озовах на пердния капак и в опит да оцеля акумолатора /каква глупава идея/ по погрешка олучих шофbора. Това е причината и за кървавите следи. А преди колко време точно се случи всичко не знам. Не си гледам часовника докато пазя равновесие върху покрива на минибус.

Май това беше цялата история на Джен. Така като се замисли, не беше чак толкова дълга. Явно просто й се е сторило, че времето минава по-бавно.
- Надявам се това да ви е от някаква помощ - каза момичето и леко се усмихна, въпреки че усмивката беше изкуствена.

-Мхм...мхм...КАКВО????Опитали сте се да взривите акумолатора?Госпожице имате късмет,че не сте пазели равновесие иначе сега вие,били кинкейд и момичето щяхте да сте мъртви... - Монк изслуша цялата история,след което дори бе се скарал на Дженифър.Та тя можеше да убие всички в камиона.Монк заяви и нареди ;D:
-Сега ще започнем от онази изоставена къща ето там!!! - показа Монк с пръста си и се запъти към нея.Щеше да е добре за Джен да го последва...

Дженифър беше направила някаква тъпа физиономия докато й четяха конско. Ама какво да се прави, като не разбира от акумолатори или каквито и да било части на колите. Абе като цяло от коли не разбираше.
След като я овикаха малко, тя проследи с поглед посоката, която беше посочил Монк. Тоя човек не беше ли чувал, че не е културно да се сочи с пръст. Та, Джен видя къщата .. и как мъжът тръгва към нея. Без да се замисля много го последва, като вървеше бавничко след него и се стараеше да не изостава.

Културно или некултурно Джен се бе озовала в един изоставен и нисконаселен квартал на Манхатън,който бе пълен с порутени къщи.Технически Кинкейд можеше да бъде във всеки от тях,но Монк и Джен не бяха единствените,които проверяваха областта.Два SWAT-отряда бяха пристигнали и претърсваха от къща на къща.Това означаваше,че двамата щяха да претърсят само няколко къщи.Достигайки къщата Монк извади пистолет от якето си и се опря на стената точно до вратата.Все пак човека не знаеше дали Кинкейд няма оръжие.Трябваше да бъде подготвен за всяка ситуация.Без да се колебае застана с едно движение пред вратата удари и един ритник и тя се отвори моментално.След това се отпусна и влезе навътре,за да претърси къщата.Щеше да е разумно за Джен да го последва...

Дженифър нямаше намерение да изосава и да остави цялата работа на детективът. Поне като беше тръгнала да се прави на тарикат още с преследването на камиона щеше да го кара до край. Извади своят пистолет от якето си, хвана го здраво с две ръце и тръгна след Монк.
- Разрешено ли ми е да убивам? - попита съвсем тихо тя с една самодоволна усмивка, като в същото време оглеждаше помещението.
Наистина беше готова да стреля ако се наложи. За сега просто следваше движенията на Монк, правейки се на някое полицайче.

» Из улиците на Манхатън
» Центъра на Манхатън
» Улиците
» Из улиците на Пеново...
» Из улиците на Ню Йорк