Улиците на Манхатън

Монк навлезе по-навътре в изоставената къща и Джен забеляза някои доста интересни неща.По всичко си личеше,че в тази къща нещо се е случило,но не преди няколко часа,а преди няколко дни.Когато Монк чу думите на Джен докато влизаха, й каза:
-Не!Но можеш да го обезвредиш.Но много внимавай.Пистолетът не е играчка!!! - детективът се приготви да се качи нагоре.Явно нищо на този етаж не бе привлякло вниманието му.За разлика от него Джен можеше да поогледа...

'Не съм хлапе. Знам как се използва пистолет' помисли си Джен, след като чу думите на детектива. Покай баща си се беше научила да използва огнестрелни оръжия. Това, че по-рано не беше успяла да осъществи плана си /и добре, че не стана/ си беше просто някаква случайност. А и поне този път нямаше да има опастност за взривени акумолатори или нещо подобно. Поне така се надяваше момичето.
Проследи с поглед Монк, докато той не се качи на втория етаж. Дженифър реши да се позабави малко и да огледа хубаво тази стая. Може би, ако не беше толкова разхвърлано, тук щеше да изглежда по-уютно.
'Кой ли би стоял в такава кочина?!' отново си помисли тя. Не, че нейната стая беше много по-чиста.. Ама тези подробности сега не бяха за тук. Отново се замисли над сегашната обстановка. Зачуди се какво ли по-точно е станало на това място. Оглеждаше обстойно целия първи етаж, като в същото време внимаваше онзи индивид с мазната усмивка да се изскочи от някъде.
Цялата тази 'игра' на детектив до някъде започваше да й харесва.

Джен не намираше нищо интересно тук.Само оставени на земята съдове.Множество чорапи и 1 чифт чехли,които стояха на пода.Монк слезе на първия етаж и каза на Джен:
-Горе има само една спалня,в която има множество комикси и празни бутилки алкохол.Доколкото си спомням тук открихме трупа на мъж,който се бе напил с няколко шишета водка и когато му направихме диагноза установихме,че е получил кръвоизлив и е умрял... - но дали това бе полезна информация за Джен или не беше?Полезна или не тя все пак я получи,а детективът и каза:
-Ела до мазето и стой до вратата в случай,че някой дойде... - Монк се запъти и отново приготви пистолета си.Без да се колебае удари един ритник и вратата на мазето се откърти и падна по стълбите.Е вече нямаше как да ги затвори някой сега можеха спокойно да слязат и двамата...

'Тва алкохолиците са странни живортни' мислеше си Дженифър докато отиваше заедно с Монк към мазето.
Въпреки, че детективът изкърти вратата и нямаше как да бъдат заключени, момичето все пак остана там. Просто за всеки случай. Можеше пък някой случайно да ги изненада в гръб. Стоеше, облегната на стената, и внимателно следеше с поглед Монк, като в същото време хвърляше и по някой друг поглед към останалата част на помещението.

-Хмм... - Монк мислеше и очевидно бе доста изненадан от това,което виждаше:
-Тук...е твърде чисто...Някой е бил тук и е разчистил.Иначе не мога да си обясня как горе ще е пълна кочина,а тук ще е чисто... -Монк продължаваше да оглежда докато изведнъж забеляза нещо и тръгна да бяга към стълбите,които бяха отсреща на мазето.Явно те водеха навън.Монк веднага отговори на Джен:
-Кинкейд е минал оттук и явно е разчиствал улики,а може би точно тогава момичето му се е изплъзнало.Каквото и да е станало очевидно е бързал,защото е оставил капака при стълбите отворен.Ела с мен там може да има и още следи... -Монк тръгна бавно по стълбите към капака,за да излезе и очакваше Джен да го последва...

Джен отвърна единствено с кимване и тръгна след него като послушно кученце. Надяваше се да хванат този Кинкейд или какъвто там беше. Само да го сбарат някъде щеше да го .. да гоо .. ъъ дори тя самата не знаеше какво. Но тъпкано щеше да му се върне. Ако не от нея, то от ченгетата. А щом разбра, че може да намерят някакви улики горе, веднага последва детектива към стълбите.

Двамата излязоха през капака и тогава Монк изчака Джен и и каза:
-Ти отивай в онази къща ето там,а аз ще потърся тук наоколо за улики.Ако не открия продължаваме нататък... - явно двамата щяха да се разделят в този момент...

- Както кажеш - бяха единствените думи на момичето.
Дженифър се запъти към къщата, която Монк й беше показал. За момент се спря пред вратата. Зачуди се дали да се направи на тарикат и да влезе, отнасяки я с все пантите, както явно правече детективът, или да влезе по безшумния начин. Е, май щеше да го кара по-тихо. Стисна здраво пистолетът в ръката си, след което леко бутна вратата, надявйки се случайно да не е заключена и тихичко да влезе да огледа. Ако имаше някого вътре /или по-точно оня 'пич' с мазната усмивка, когото наричаха Кинкейд/ можеше да го изненада с едно съвсем неочаквано посещение.

Джен не получи никаква изненада,защото отвътре тази къща приличаше на предната - разхвърлена и пълна с празни бутилки алкохол.Холът беше празен,но Джен имаше два избора:Можеше да отиде в кухнята,или да се качи горе в спалнята...

И отново нищо интересно. Поредната разбутана празна стая. Джен огледа хола и сритвайки една празна бутилка, тръгна към следващата стая. Реши за сега да огледа първия етаж,а после да се качи пък спалнята, така че следваше да огледа набързо кухнята.

Минавайки през вратата,която водеше към кухнята Джен бе ударена от тиган право в главата.Ударът остави Джен да лежи на земята в безсъзнание.

***

Събуждайки се Джен отвори очи и осъзна,че е завързана за стол и за момента нямаше мърдане.Жената забеляза,че срещу нея имаше отворена врата,а в другата стая се осветяваше сянката на пълен мъж,която се отдалечаваше...

Удар, болка, а след това и пълен мрак .. Явно работата не вървеше на добре. Ама изобщо.
Дженифър отвори очи. За момент всичко беше мъгливо и не виждаше много ясно. Не знаеше колко време е била в безсъзнание. На нея й изглеждаше като няколко минути, но може би беше и повече. Това обаче не беше от голямо значение. Сега седеше на някакъв стол и се опитваше да фокусира нещо. Опита се да помръдне и осъзна, че е завързана. Очите й вече привикнаха със светлината, обектите пред нея се изясниха и Джен набързо хвърли един поглед на стаята. Забеляза и отдалечаващата се сянка в другата стая. Това онзи Кинкейд ли трябеаше да бъде? Още един неясен въпрос, но вероятността беше доста голяма.. дори прекалено. Освен ако онзи не работеше с още някой, но все пак поне знаеше къде е престъпника. Но на къде отиваше не й беше ясно.
Постоя кротко, докато сянката се отдалечи достатъчно, след което отново се размърда, опитвайки се да разхлаби въжетата, с които беше завързана.

Опитите на Джен да разхлаби въжетата не бяха достатъчни.Тя бе успяла само леко да ги разхлаби,но това не бе достатъчно,за да се освободи.Може би трябваше да опита по-силно?А къде ли бе Монк в този момент?

Явно опитът на Джен не беше много успешен. Днес опрделено не й беше ден. Имаше обаче някаква надежда, затова след кратка почивка за около минутка, тя отново се зае с разхлабването на въжетата. През това време следеше внимателно да не би идиотът с мазната усмивка да се появи.
- Ъгхх.. Къде е онова детективче когато ми трябва ?! - мрънкаше тихо на себе си момичето - Не стига, че му помагам да претърсва къщите ами сега и заради него съм тук и седя завързана на някакъв стол. Кофти работа..

Джен успя още малко да разхлаби въжетата,но трябваше да опита още,за да се освободи...

Явно ако го караше по този начин, Дженифър скоро нямаше да се освободи. Трябваше й друг план. Е, не че сега имаше някакъв, но все пак й трябваха някакви нови идеи. Това с разхлабването нямаше да мине. Замисли се за момент. Какво ли можеше да й помогне сега? Изглежда, че детективчето скоро нямаше намерение да провери и тази къща. Толкова ли не забелязваше, че Джен се бави с разучаването на уж празните стаи?! Започна да се оглежда наоколо. Погледът й бавно премина през цялата стая. Търсеше нож или избщо нещо остро, което да може да пререже въжетата.

Във стаята бе пълна тъмница и Джен не можеше да забележи нищо,което да можеше да и помогне да отпусне въжетата.Може би това бе единствения и избор?Но не!Тя забеляза,че до нея имаше парчета от разбито стъкло.Те бяха достатъчно остри,за да скъсат поне малко въжетата,но въпросът бе дали щеше да може да ги стигне Джен?

Дженифър вече беше започнала да се отчайва. Дори и да имаше нещо в стаята, тя надали щеше да успее да го види. Почти се беше примирила с факта, че известно време ще трябва да поседи вързана за този стол, когато забеляза някакъв лек пробясък. Лъч светлина, идващ незнайно от къде, може би от някое прозорче или пък от съседната стая, се отрази в нещо на земята. Момичето се загледа по-внимателно. Оказа се, че близо до мястото, на което се намираше тя в момента, имаше някакви стъкла. Еврика! Все пак имаше поне малка надежда да се измъкне, защото определено не й беше много приятно да стои завързана тук. Стъклата изглеждаха горе-долу достатъчно големи и остри, за да могат да прережат поне малко досадните въжета. Но ето, че идваше и трудната част. Как щеше да ги вземе, като едва-едва можеше да се движи, а камо ли да се наведе и да ги вдигне?! Явно доста добре я бяха вързали, но все пак лекото разхлабване от преди малко беше от полза. Поскачайки си с все стола, Дженифър се доближи още малко до стъклата. Набеляза си едно по-големичко парченце и започна да го побутва леко с крака, същевременно внимавайки да не го счупи. Целта й беше простичка - да хване стъклото с крака, да го повдигне някакъв начин до най-долното въже и по да се опита да го резне поне малко. Е, на теория не звучеше кой знае кооолко сложно, но друго нещо си беше практиката..

//Имах изпити и нямах интернет 2 седмици :/

Дженифър започна леко да се придвижва до стола.Очевидно бе,че имаше напредък.

***В същото време***

Ирония!Монк стоеше завързан за стол в някаква друга сграда,която Джен не бе проверила:
-Ще стана за смях пред онази жена...Особено ако ме намери в такова положение... -Монк също търсеше нещо,с което да се освободи...

"Защо подяволите трябваше да са стъкла.. Не можеше ли да е някой нож например" мислеше си Дженифър докато правеше поредния отчаян опит да пререже някое от въжетата с парче стъкло. Не стига, че беше така лееееко сложно ами трябваше и да внимава да не се изпонареже. Но все пак напредваше. Както се казва.. бавно, но славно.

// нп =) //

Стъклото имаше някаква сила и Джен усети как въжетата започват да се разхлабват лека-полека...

Дженифър вече започнаха леко да я избиват нервите, тъй като работата ставаше така мааалко бавничко, но пък какво да се прави. Такъв е живота. Момичето постепенно започваше да търка стъклото във въжетата все по-силно и по-силно, като в същото време започна и да си мърмори нещо.

Въжетата почти бяха скъсани.Съвсем малко оставаше на Дженифър,за да се освободи...

Дженифър търкаше все по-силно и по-силно стъклото във въжетата докато накрая съвсем не ги скъса. Еврика!! Друго нещо си беше свободата. Ами сега .. Какво ли следваше ?! Май най-добрия вариант беше да открие детектива. Точно това реши и да направи. Стана от стола и като се стараеше да е възможно най-безшумна, тръгна към изхода.. В случая към вратата, при която малко по-рано беше видяла силуета на мъжа. Този път обаче Джен гледаше да е по-внимателна за да не се повтори отново същото нещо с връзването.. да не говорим пък за нещо по-лошо.

[b]Джен се освободи и можеше да напусне помещението.Засега тя виждаше два изхода.Стълбите,които водеха към горната част на къщата и някаква странна шахта,която бе оставена отворена.../b]

» Из улиците на Манхатън
» Центъра на Манхатън
» Улиците
» Из улиците на Пеново...
» Из улиците на Ню Йорк