Имението "Стифлър"

Полицая се гърчеше на земята с разбит нос. Огромна пушилка се беше вдигнала покрай падналия жилищен блок. И УОТЪФЪ? Към Дуайт хвърчаха хеликоптери. Раната на рамото му кървеше сериозно.
- Дуайт, знаеш ли. Сега разбирам, че никога не е трябвало да крия нещо от теб - започна Майли, следвайки Дуайт.

-5hp(ранено рамо).

Дуайт не потрепна дори. Той само намести лентата на ръката, от страната на която беше прострелян в рамото, така, че да я закрие, и да спре кръвотечението. За сега само това можеше да направи русокосият, по тема "бърза помощ". Но сега, беше момент за main event-a. Усмивката от по-рано дори не му се отписваше от лицето.
-Ще имаш време за драматичната улавяща фраза по-късно. Малко съм зает в момента... - след което изпука пръстите на ръцете си.
-Значи можете да играете Фръчокоптер? Отдавна опитвах да играя брейк, ама при мен нещо не се получи...Но може би ще ви трябва малко помощ. Все пак сме на ш*бано парти! - и се подготви за етап "Елиминация". Той затвори очи за миг и потъна в съзнанието си. За да използваше силите си, той се беше усетил, че трябва да има самоконтрол. А с това, от друга страна - той можеше да ги манипулира. За това нямаше да е лошо да опита пак някакъв подобен акт като преди малко. Той отново се опита да усети онази сила, която и преди малко. От къде извличаше тази сила - още не му беше ясно. Но все пак имаше известни познания на тема Физика, и знаеше поне главното действие на неговите сили. Като изцяло - той използва въображението си. Какъв по-добър начин, за самоконтрол? Имайки се напредвит, че първо съзнателно трябваше да направи всичко. Той "виждаше", но по-скоро това би могло да се нарече като УСЕЩАНЕ магнетичните сили, които протичат по него. Това правеше съзнанието му още по-свежо от преди, и също така му даваше още по-добър контрол. Само че русокоското внимаваше да не подценява много тези сили, понеже имаше и един страничен ефект от това - където той просто не може да ги управлява. Но той се надяваше това да не би могло да се случи. Този път той не използваше омразата си, защото ако го правеше, това само означаваше, че е поредния слабак, и никога няма да може да подобри силите си.
И все пак, този път той трябваше да направи всичко от самосебе си. Все пак - не беше от онези хора, които не вярват на себе си или на техните сили. Това му придаваше от някъде още по-силна енергия, докато той прибавяше концентрацията си към нея, за да може да я компресира така, че да магнитните полета под формата на спирала. Докато компресираше енергията обаче, момчето усещаше как тя усили силата си все повече и скоро щеше да я изгуби. За това той реши да провери как ще действа тя, без да си губи времето. Блондинът отвори очи, и изпъна ръце, като каза:
-Рок н' рол! - това беше фразата, с която той можеше да опише какво щеше да последва. А именно - той оттласна енергията от него, и я препрати към военните хеликоптери, които се движеха пред тях във въздуха, като се надяваше ефекта от това е да ги завърти още повече и повече, бутайки ги назад чрез магнитните полета, които беше създал.

Хеликоптерите сякаш бяха ударени от неведима вълна. Два от трите, тези които бяха пред него. По - лошо за тях беше не ударната вълна, ами факта че перките им спряха да се движат. Беше за секунда, но повече от достатъчно за да не могат да въстановят положението си във въздуха. Единия хеликоптер се стовари тежко върху земята и за секунда човек можеше да си помисли, че нищо няма да му се случи, когато другият хеликоптер връхлетя косо върху него. Едната перка се беше отчупила при сблъсъка и прелетя само на метър от ухото на Дуайт. Майли изкрещя.
Опит +5(сградата която срути в предишния си пост)
Опит +5(за хеликоптерите)

Перката направи малко вятър на Дуайт, докато преминаваше покрай него, но той изобщо нямаше никакъв повод за паника. Не и след като сам успя да унищожи всички останали хеликоптери. Той погледна към момичето и каза:
-Е, какво пък. По-добър съм в брейка от тях. Нещо на последък никой не одобрява умението ми за танцуване. - след което се изсумтя присмивателно. Той просто бръкна с ръце в джобовете и тръгна напред, и то със съвсем спокойни крачки. Дори и той не знаеше на къде отива. Може би трябваше да намери мястото, от където идваше всичката тази гюронтия, и да я спре. Нима беше способен на това? Е, щом беше стигнал толкова надалеч, нямаше повод да се връща назад.
-Отивам на партито. И ти си поканена. Ако искаш се присъедини...Ако ли не - съжелявам, но не съм много сигурен за сигурността на живота ти. Макар че и в двата случая е застрашен...Но все пак, изборът е твой. - вметна той тези думи към Майли. Странното бе, че казваше това, всякъш нищо не се беше случило.

- Party in the USA? - попита озадачена Майли. - Но ти кървиш!
А третият военен хеликоптер освети Дуайт с ярка светлина, която не се отбелязваше много, защото все още беше ден.
- ЗАМРЪЗНИ! НЕ ОТГОВАРЯМ ЗА ЩЕТАТА, КОЯТО ЩЕ ВИ БЪДЕ НАНЕСЕНА, АКО НЕ СЕ ПОДЧИНИТЕ НА ЗАПОВЕДТА. ПОВТАРЯМ, ЗАМРЪЗНИ!
Този път Майли не изпищя. Гледаше Дуайт, сякаш очакваше той да се оправи със ситуацията. За пореден път, през последните двадесет минути.

-5 hp(кървяща рана в дясното рамо).

-Изглежда днеска имате късмет. - каза той на патрулките. Определено не мислеше да се бие повече, колкото и момичето да очакваше да напри нещо. А и искаше да ги проследи, за това не мислеше да ги атакува. Той си прикри погледа с дясната ръка, понеже светеха много ярко срещу него. Изведнъж се почувства изморен. Може би защото използва доста от силите си. Или просто искаше да използва това като някакъв навик. Той си спомни от детството една игра на гоненица. И все пак, накрая не спечели, а беше хванат от другите. "Подяволите." - това бяха последните му думи. После беше ударен от нещо, и падна на земята. Той повтори тези думи, каквито и в миналото, и изведнъж му причерня. Това беше така, защото той самия вече не мислеше да прекалява, понеже имаше и рана на всичкото отгоре. Русокоското залитна на земята, и падна. После се унесе в сънищата си, до толкова - че чак започна да хърка.

Стифлъра се събуди. Главата го болеше, но рамото повече. Въпреки всичко имаше чувството че е малко по - добре. Поне не кървеше. Той лежеше на болнично легло, а над него се бяха надвесили доста... хора? Какво беше това място, където се намираше?

» Х-имението