Имението "Стифлър"

Дуайт разтръска ръката си в опит да махне кулието на Майли, като го загледа с тъп поглед, защото кулието беше залепнало.
-Ох, хайде, стига де! Махни се от ръката ми! - каза си той. Това беше толкова досадно, колкото да те прекъсне някой дебелак, докато правиш футболен клип. Той се обърна към Майли и каза:
-Ъм, малко помощ тук? Първо отблъскам всичко, после привличам всичко. Все едно съм... - той не довърши речта си, защото се сети за нещо. "...магнит?" - само тези думи му прелетяха през мислите, а после се обърна към проваления трафик:
-SH*T! Само не ми казвай...

- Магнит? Какво искаш да кажеш? - попита Майли. Добре че имаше невероятно добри рефлекси и успя да залегне половин секунда преди една вилица да я промуши. Вместо това тя залепна на ръката на Дуайт. За щастие не със острото към дланта му.

-Хей! Това пък от къде се взе? - се запита Дуайт, като загледа странно вилицата. Изглежда беше от някой ресторант за хранене, или нещо от сорта. Но интересно му беше, че привличаше всичко метално. Но какво означаваше това? Дали щеше да продължава още, и ще продължи да привлича някакви метални неща.
-Сега се сетих, че пропуснах закуска. - направи смелостта да изкаже още някоя шега Дуайт по време, когато привличаше такива нещица. Все още обаче не беше измислил, как ще спре тази сила, а това не отиваше на добре.

- А може би проблема е в нещо, което пък си изял? - попита Майли. Очите й бяха станали големи като чаши.
Още преди тя да си привърши речта, Дуайт го удари футболна топка по главата. Той загуби равновесие и падна на земята. Виждаше звезди посред бял ден.

-Хей! Защо футболните топки имат метал? - се замисли Дуайт, докато падна на земята, и му беше замаяно. Той се ухили и каза:
-Сега се радвам, че съм само РП герой. - от къде ги мъдреше тези лафове - беше неизвестно, но още по-неизвестно беше, какво щеше да е следващото препрядствие, което щеше да поеме от неговите сили. Когато успя да фокусира положението и малко се осъзна, Стифлър се изправи:
-Не мисля, че разбирам магнитността на ситуацията. - отговори той на Майли, като огледа наоколо.

Топката все едно беше залепнала за главата му, както вилицата и кулието. Дуайт беше спрял прийждащото движение по тази улица, но защо някои коли караха в насрещното? Или по - точно защо караха на задна скорост. При това толкова много коли?

-Хъх? - това беше единственото, което изказа Стифлър, като загледа някък си въпросително. Всички тези аномалии, които се случиха, просто не можеше да си ги представи във въображението.
-Армагеддон! Само това ще кажа... - измърмори момчето под носа си, посочвайки колите с пръст от ръката, в която бяха залепнали колието и вилицата, след което от вълнение, отново падна на земята.

- Дали просто не му идва твърде много след като е загубил толкова много пари? - прошепна Майли. Тя видя, че колите явно нямат намерение да спрат и се опита да отмести Дуайт от пътя им, но не можеше да го помръдне. - Добре де, как можеш да си в съзнание за ни спасиш от камион, ако сега ще те прегазят някакви ферарита и ламборджинита?

Той отново се свести, и забеляза, че беше дърпан от приятелката си. "Хъх?" - отново тези мисли витаеха около главата му. Изведнъж отново настъпи паника - отново усети странното чувство както преди - сякъш не можеше да се контролира. Но пак имаше вариянт да се измъкне от тази ситуация. Докато чувстваше "прилив" на някаква сила по цялото си тяло, той се изправи рязко, измъквайки се от хватката на момичето, и след като застоя на краката си. Той нададе вик заради натиска, който му оказваше този прилив, който усещаше, върху концентрацията му, и се опита да оттласне енергията от веднъж, като в процеса изпъна рязко ръцете си към двете посоки.

Автомобилите, които почти бяха стигнали до двамата отведнъж изхвърчаха десетки метри напред. В същото време електрическите стълбове наредени по улицата се поклатиха заплашително и най - близките изпращяха и паднаха с трясък на земята. Един такъв стълб смаза колекцията от градински джуджета на Дуайт. Майли беше повече от уплашена в този момент. Дори не говореше.

Дуайт се върна в нормалното си изправено положение, всякъш не е виновен за нищо, което е направил. С други думи - той се направи на "ударен". Стифлър погледна към къщата си, или по-точно градинските джуджета, и повдигна едната си вежда, като каза:
-Окей, това ще за*бе още няколко долара... - макар, че в думите му нямаше никакъв гняв. Все едно вече не го беше грижа за това.

- Аз викам да се махаме оттук, Дуайт. Това място е ужасно. Може военните да изпробват някоя технология без да са предупредили квартала - Майли отново подскачаше на едно място, този път обаче беше нервна.

-Ако ще хвърчат долари, по-добре да не са моите... - каза Дуайт, след което изсумтя, и се обърна на другата страна, и тръгна на някъде, разминавайки Майли, и продължавайки напред. "По-добре да побързам, защото ще взема накрая да привлека някоя ядрена ракета, или ш*бани самолети, и ще стане яко." - си мислеше той.

Дуайт добре се втурна напред, само дето търчеше директно към автомобилите движещи се на задна. Майли го последва несигурно. Когато, обаче, скъси разстоянието до двадесет метра най - близките три автомобила спряха да се движат на задна и буквално литнаха във въздуха. Не просто литнаха, ами се приближиха до двамата и започнаха да правят кръгчета във въздуха, в радиус пет метра от Стифлъра и Майли. Момчето имаше усещането, че всеки момент автомобила можеше да размаже и двамата. Какво ли щеше да се случи?

-Прекалено богат съм, за да умра! - изсумтя той, когато видя гледката около него. Още един миг - и всичко щеше да свърши, ако тези коли ги биха смазали.
-Залегни! - извика той на момичето, което беше до него. В същия миг, Стифлър се беше затичал към Майли, и я хвана с двете ръце. Ясно си беше, че не мислеше да я прегръща, а вместо това той се метна на земята, повличайки Майли. Докато се мяташе, той се обърна по гръб, за да не нарани момичето. Русокоското започна да се въргаля по гръб, с целта да избегне автомобилите, които се бяха изстреляли към тях. Определено не мислеше още да използва силите си, защото те бяха отговорни за това, което го беше сполетило до сега. Но дори и да можеше да ги използва, той самия още не разбираше какво всъщност се случва. За миг след избухването на оная електроцентрала - всякъш от тогава, целия му живот се преобърна с буквално с главата надолу.

По някакъв начин Стифлър спря да причинява това, която причиняваше. Автомобилите се приземиха с трясък на земята. Звуци на метал превил се под тежестта на автомобила изпълни въздуха. А и не само. Дуайт сякаш можеше да усети как метала се смачква. Единият автомобил беше съставен от евтина китайска ламарина. ЛТФ, как въобще знаеше от какво е съставена неизвестната китайска марка? Още повече, го бе усетил, обмислил и разбрал за миг, въпреки опасността да бъде премазан само след секунда. Едната кола започна да се търкаля след падането си правя по посока на двамата, но нещо го спря на три метра от момчето.

Звуците причинени от катастрофата едва бяха утихнали, когато на мястото ненадейно се появи полицейска кола, от която излезе служител на реда. Затича се бързо към момчето и момичето.
- Добре ли сте - зададе той най - баналния въпрос на света. Нещо, което видя, обаче, промени погледа му от загрижен на невярващ, примесен с уплаха и нерешителност. Може би причината беше автомобилната гума, която висеше вертикално на метър от лицето на Дуайт.

Дуайт се изправи, като издигна и Майли с него, и я пусна, след което се почеса по главата:
-Ахам. Трафика днеска е много претоварен, mayng! - каза той на полицая, и се усмихна. По изражението на русокоското не можеше да си проличи, че е отговорен за всичко това. Той прикриваше това през невинния си поглед.
-Хей, Хей! Ако знаете какво се случи!!! - започна да приказва той на полицая, и за миг изглеждаше, че щеше да се разкрие напълно, но той си остана със същия невинен поглед.
-Знаете ли, една електроцентрала избухна. После фръкнаха няколко долари във въздуха, и реших да излязох на разходка с Майли, и след това ФИУУУУ - и трафика започна да хвърчи към нас. Но...о, не! Извадих един магнит и стана катастрофа, и после БУМ - експлозия, и задръстена улица. И след това една топка ме удари по лицето, и започнах да виждам обикалящи се коли във въздуха посред бял ден. - продължаваше да говори той наизуст на полицая, знаейки, че той най вероятно не би могъл да повярва на нищо от неговата история. Дуайт бръкна с ръце в джобовете на суичера си, и довърши:
-И това беше всичко, горе-долу.

По погледа, който беше хвърлил на двамата, можеше да се прочете мисълта му, а именно че не знаеше дали да вярва на историята, защото изглеждаше не по - малко вероятна от левитиращата гума, която падна на земята, докато момчето разказваше историята си. Вдигна бавно ръката си, която държеше радиостанция, отдалечи се няколко крачки назад и продиктува кординатите си, заедно с думите:
- Мисля, че имаме проблем с... мутантска откачалка. Поне една. Потвърдено. Край.
- Разбрано. Изпращаме подкрепление. Край.

-Мутантска откачалка? Кой е това? Къжете, щото ще си отбия иначе! - каза Дуайт, като се огледа наоколо зачудено. Той още се правеше на ударен, но по такъв начин, че да не може куката да забележи. С други думи - опитваше се да го върти на малкия си пръст:
-Хей! Споменах ли че мога да танцувам като Майкъл Джексън от клипа, когато беше зомби? - попита Дуайт изплашения полицай, като започна да пристъпва към него, правейки някакви странни движения.

- НЕ МЪРДАЙ! - изкрещя нервно полицая. - Хората ми идват всеки момент. Няма да ви се размине. Не и след това, което се случи в шестият щат - полицаят не беше първият човек, който не смееше да произнесе името на щата Масачузетс, след това което се беше случило вчера. - Те знаят как да се оправят с кукувци като вас. НАПЪЛНО! - ръцете, държащи пистолета насочен към Дуайт, сякаш всеки момент щяха да натиснат спусъка.

-Добре, чийз... - измрънка Дуайт, след което спря на място, и се изсумтя подигравателно. Изглежда не взимаше думите на полицая много на сериозно, дори нагледно си проличаваше, че той игнорира куката, все едно не се интересува от мисълта му.
-Въпреки, че си мислих, че тези, на който диалога е с червени надписи, само се шегуват. Но не знаех, че имало толкова хейтъри на Майкъл Джексън...РАСИСТКИ ПОЛИЦАЙ такъв!
Изведнъж след тези думи, русокоското кихна. Той се загледа в облаците и си каза:
-Чудя се...кой ли мисли за мен в момента?

- НЕ МЪРДАЙ - изкрещя фуражката, след което се чу щракване. Следващото нещо, което се случи, Дуайт го усети по - скоро. Миг, след като чу гърмежа. Стифлъра беше жестоко ранен и по - точно прострелян в рамото. Ударната сила на куршума го изхвърли два метра назад. Майли изпищя. Момчето се намираше на земята, главата му се беше ударила в асфалта и виждаше размазано.

-20 hp

"Това е историята на храбрия Дуайт. Момчето било много популярно сред женските. Когато става голям - той става адвокат, и уволнил родителите си, защото само му влошавали живота. Неговата цел беше да покори света..." - получаваше си флашбек Дуайт, докато лежеше ранен на земята, прострелян в рамото. Изведнъж, както беше раздвоен погледа му, той започна да се фокусира. "Ама я чакай...аз изобщо не съм завладял света. Тогава какъв е смисъла да умра сега? Ако остана сам до задгробния ми живот, никой няма да може да ме оцени!" - си приказваше той на ум. "Хайде, кръвчице. Спри да течеш! Още нямаш повод, да се разпиляваш, и то само заради някакъв си фуражкар." - окоражаваше се блондинът. Изведнъж решително изражение се появи на лицето му, а той изсумтя подигравателно, продължавайки да гледа към облаците. Но това траеше само за кратко - няколко минути мълчание, след случилият се "Хепи Енд". Стифлър промени физиономията си от подигравателна на сериозна. После се изправи на земята, първо подпирайки се с крак, и после повдигайки се като изцяло.
-Добре, това е последния момент, когато парченце метал ме докосва. Наистина ме изнерви, расистче! - каза той, поглеждайки гневно към полицая.
Неизвестна доза омраза започна да обгръща момчето. Омраза към този, който посмели да го рани. Този, който се прави на "добър", и се опитва да спаси света, само чрез насилие. Но най-много Дуайт се изнервяше от факта, че това е просто някакъв си нормален човечец, който си няма мяра срещу кого е тръгнал да се изправя.
От омразата, с която беше изпълнен Стифлъра, и не показваше много нагледно, по цялото му тяло започна да протича енергия. НО не и каква да е енергия, а такава, каквато е предназначена за манипулиране на магнетичните полета. Тази енергия предимно се съсредотучаваше във гневния поглед на момчето, както и в дланите на ръцете му. Не можеше да приеме факта, че е единствения необикновен човек, а някой друг използва силите си, за да го отстрани. За това той намери още повече сили, които идваха от неизвестен дори и за самия Стифлър източник. С тези сили, той можеше да разруши целия град, ако не се бяха укротили. И точно тези магнетични сили, той щеше да използва, за да отстрани полицая от пътя му. В ръцете на момчето започна да се циркулира ОГРОМНО количество от тази енергия, и която пък от своя страна се компресираше много бързо. Това изпълваше момчето със "жестоко" чувство, което усилваше магнетичната енергия все повече и повече, а тя все повече започна да нараства. По лицето на Стифлър се изписа широка самодоволна усмивка. Веднага след това, без да губи излишно време, той се затича към куката, замахвайки към него с дясната си ръка, в която усещаше известната доза енергия, която беше съсредотучена, а през това време, момчето извика:
-Ти си толкова мъртав! - и извлече енергията изведнъж, като чрез манипулацията от същия полюс, с който беше заредена, я оформи я във магнетични болт-ове.

Дуайт 100% не знаеше какво прави. Но все пак направи нещо. Явно най - накрая беше осъзнал каква бе силата, събудила се ненадейно в него. Фантазията му бе също така доста развинтена. Стифлъра определено изпрати жесток магнитен пулс, но той не беше толкова перфектен колкото му се искаше. Юмрука му размаза мутрата на фуражката, но това което се случи на тридесет метра перпендикулярно, беше истинският проблем. Меко казано... абе какво ти меко, давай направо. Блока пред Дуайт се прекърши и се срути назад. Така де, от първи етаж нагоре.

Magnetism manipulation + 5%

На лицето на Дуайт се беше изписала същата самодоволна, и в същото време плашеща за другите около него усмивка като преди малко, потупвайки с ръцете си и каза:
-Ето защо хората казват...Внимавай с кого си имаш работа, защото после можеш да си изпатиш. Това ти беше проблема на теб. Просто простреля този, който не трябва.
Един ден, ще превзема света. Тъпа патрулка като теб не може да ме спре да следвам мечтите си... - изпрати няколко поуки Стифлър към полицая, който лежеше на земята. После момчето се обърна към Майли:
-Хей. По-добре ще е да се омитаме от това място. Нали не искаме "приятелчетата" на моят "най-добър приятел" да дойдат на "партито"?

» Х-имението