Една задушна част от квартала...

Момчето вървеше по улицата.Гледаше само напред, не осъществяваше очен контакт с никого.Отиде до една стена , облегна се и сложи ръце в джобовете си.Чувстваше се като у дома.

Момчето стоеше облегнат на стената.Оглеждаше се, но всички в този квартал му изглеждаха еднакво.Всичко бяха потенциялна заплаха.Всички биха могли да бъдат дилъри , и най-вероятно бяха, но не му вършеха работа в момента...

Момчето се ухили до уши като видя извадените огнестрелни оръжия:
-Не не ви ли приличам на човек, на когото може да се има доверие?-изсмя се той-Дори и аз не си повярвах.Някой от вас, младежи може да ме придружи до дестинацията.Ще си правим компания по пътя, пък и каква по - голяма гаранция от ваш човек?
Младежът се изправи и се доближи до бандата.Погледна 'говорителя' право в очите , налудничавата усмивка не помръдваше от лицето му.Почти не мигаше, сякаш се опитва да хипнотизира събеседника си.За няколко секунди замълча, като в това време на ум си пееше химна на Канада.След известно време се сети, че има работа за вършене и каза:
-Та, разбрахме ли се?

Момчето свали усмивката си и лицето му замръзна.Погледна сериозно към гангстера-говорител и козирува в знак на готовност за изпълнение.
-Готов съм за задачата, сър!-каза сериозно 'войникът' , след което свали ръка , хвана се за стомаха и започна да се смее бурно.След дълга пауза смехът му утихна:
-Младите и техните гангстерски войни...Ъххх, като се замисля аз съм по-малък от вас...-втренчи се в произволна точка в пространството:
"В главата му:
-От една страна ще трябва да оставя част от парите на гангстерите...От друга страна - все е нещо...От трета - ако имам достатъчно време и няма много въоражени пазачи ще мога да взема и стоката и парата...
-Бъркаш се, малчо-каза глас в главата му-ще бъдеш застрелян , изнасилен и хвърлен през някой мост преди да успееш да се обърнеш.
-Надявам се да е в този ред...
-Ей, не се бъркай с тези откачалници...Все пак делим една глава- не искам да бъде напълнена с олово!!!
-Хахаха! "
След известно време осъзна, че е прекарал известно време в монолог и трябва да се хваща за работа.Усмихна се на единия младеж с пистолет в ръка, след което протегна широко ръце към средностоящия thug , и зачака да му бъде подадена пратката...

Сергей хвана раницата в ръце.Беше му неудобно да я прерови пред въоражените люде, но все пак я позавъртя , поогледа и след известно време си я сложи през едно рамо.
-Хммм....Готов съм!-каза той козирувайки, след което сложи ръце в джобовете и тръгна напред.След малко осъзна, че е забравил да се сбогува-До нови срещи, господа!Живи и здрави!-Усмихна се той.
"-Ех, цели 90% искат...Е, поне нямат друго освен думата ми...
-Беше прав, направо без пари си предлагаме услугите.Може да им искаме някъкви такси?Ще кажем на пичовете, на които доставяме, че са ни нападнали по пътя, та да ни дадат малък бонус.
-Много е възможно да се получи така, виж в какъв квартал се намираме.Пък и както е казал един бивш български премиер-Няма да вдигаме данъците, просто ще измислим нови..."
Изгубен в разговор със себе си, той бе забравил да стои на щрек за вероятни нападатели.След малко се осъзна и сложи ръка на пистолета си, висящ на колана му.Смени усмивката си със сериозна, дори заплашителна физиономия, да вдъхва страх поне в по- малко опасно изглеждащите минаващи.Вървейки бавно и предпазливо момчето се запъти към границата...

Обремемения с преноса на пакета Сергей спря на тротоара на голямата улица.Този квартал му се виждаше по-опасен и от предния.Гледайки графитите по сградите и хората, чийто лица не можеше да различи, той се опасяваше, че има вероятност да бъде нападнат от банда гангстери.Вдигна един фас от земята, сложи го в устата си, отметна дългата си коса назад и тръгна да пресича с наперена походка.
"-Време е да покажем кой е шефа!-помисли си той-Или ще ме нападнат веднага , или ще бъдат прекалено уплашени за да ме погледнат в очите.
-Да... или ще те сметнат за луд и няма да ти обърнат внимание...-отговори иронично глас в главата му."
Отгърна костюма си така, че да се вижда пистолета, на който беше сложил ръка в знак на готовност да го използва.Вървейки напред в главата му от нищото се сети за някаква мелодия.Беше му много позната.След малко се сети коя беше песента и си запя силно на глас:
-Oh baby, baby, I shouldn't have let you go.And now you're out of sight, show me how you want it to be...Tell me baby 'cause I need to know now what we've done...