Старата барака на О`Джеймсън

Тази барака не се беше променила значително за последните 40 години. О`Джеймсън беше започнал да поправя автомобили и в последствие мотоциклети тук, още от момент в който беше достатъчно уверен в способностите си на механик и автомонтьор. Преди пет години за пръв път си взема асистент - тогава двадесет и четири годишният Ал Симънс. В днешно време хората предпочитат по - излъскани места, където да поправят колите си, но винаги се намират достатъчно хора, които не могат да си позволят толкова скъпа услуга и довличат возилото си до това място.

Ал беше дошъл за поредния ден във бараката на О' Джейсън.Всичко вече бе станало ежедневие за него.Той имаше способностите да стане професионален боксьор,но всъщност бе избрал пътят на автомонтьора.Но въпреки всичко Уанда винаги щеше да бъде щастлива с него.Независимо какво правеше,за да изкарва прехраната си...

О`Джеймсън беше на шестдесет години, с изпито тяло и набръчкано, посивяло от дългогодишната практика на пушач, лице, но това не му пречеше да изпълнява все така усърдно работата си. Когато Ал влезе в бараката, шефа му изтри черната пот от челото си с един не много чист парцал, и вдигна поглед към асистента си.
- Иска ми се да не ти го давам, преди да свършиш работата си, защото едва ли ще останеш тук днес, след като го видиш - каза с дрезгав глас и подаде писмо на Ал. Бялата хартия беше оцапана от мръсните пръсти на стареца - явно доста време го беше мотал в ръцете си, преди да реши че е по - добре да не го отваря. - Ще ти удържа от заплатата тоя ден.

А писмото беше адресирано по следния начин:

До получател: Ал Симънс.
От: Human GenEX Labs.

Ал влезе във бараката и веднага бе посрещнат от Джеймсън,който искаше да му даде някакво писмо.Ал каза:
- Не разбирам защо да не оставам тук! - Автомонтьорът каза това и пое пликът.Когато видя от кого е писмото Симмънс веднага отговори:
- О ето защо!Сигурно искат да участвам в някакъв експеримент,за който ще ми платят.Джеймсън работя тук от пет години и ти си единственият свястен шеф,който съм имал.Независимо каква оферта ще ми предложат аз ще отида,но ще се върна при теб... - Ал бавно отвори пликът и изкара листът отвътре,след което зачете писмото...

Ал се беше оказал повече от прав. Все пак в днешно време рядко човек получава писма, а той едва ли можеше да се сети за много други причини да получи такова. В общи линии, в писмото обявяваха, че е одобрен за програмата "Свръхвойник", за която той беше записал участие. Казваше се още, че в момента в който отвори писмото, ще го очакват хора - придружители, които ще го ескортират до някакво място. Всъщност, Ал не беше обърнал внимание, но пред бараката днес беше спряла необичайна за мястото гледка - лъскав черен автомобил, който определено не би потърсил поправка на подобно място. А пред колата стояха трима костюмари, които бяха втренчили погледи в него. Изглеждаха ето така:

Ал погледна за момент извън прозореца и видя черна лъскава кола.Мигновено през ума му мина и той каза на Джейсън:
- На бас,че няма да я оправям тая кола!!! - след което погледът му се спря на тримата мистериозно изглеждащи мъже,които очевидно го чакаха да излезе и да тръгне с тях:
- Тези тримата типове не ми харесват!Има нещо доста подозрително в тях! - Ал понякога бе подозрителен спрямо определени хора.А трите мутри,му напомняха на тези италиански мафиоти,които виждаше по филмите,но въпреки това той искаше тоолкова много да стане супер-войник,че би тръгнал със всеки.Дори със самият дявол...Младежът отговори на Джейсън:
- Джейсън!Засега ще ти кажа довиждане,но ще се върна.Обещавам ти!!! - и без да подозира нищо Ал излезе извън бараката и се запъти към тримата мъже...

- Както можете да забележите, ви наблюдаваме от доста време насам, мистър - Андерсън - каза този костюмар, който стоеше по средата.
Този, който стоеше отляво, отвори вратата на лъскавия автомобил. Не направи подканващ жест на Ал. Явно очакваше, че той сам ще се досети какво се очаква от него.

Ал се замисли за момент за възможностите и какво може да му се случи,но когато стана това главата му се разбърка и Симмънс просто каза:
- Е какво пък.Всеки си има прякор.Явно моят ще е господин Андерсън! - Ал тръгна да влиза в колата и преди да влезе каза и на тримата:
- Момчета съветвам ви да спрете да гледате Матрицата!Ще ви изиграе лоша шега в бъдещето,където агент Смит ще ви контролира всичките хехехе!!! - Симмънс каза това и влезе в колата...

Агентите не казаха нищо. Единият влезна в колата и седна на задните седалки до Ал, другият зае кормитоло, а третият се забави няколко секунди. Докосна с показалеца на дясната си ръка някакъв предавател на ухото си, след което седна до шофьора и затвори вратата на автомобила.

Колата изминаваше бързо и леко пътя си по улиците на Лос Анджелис. След двадесет минути шофиране примесено с ловки завои, автомобила спря пред пред десететажна млечно бяла сграда. На мраморна плоча стояща над входа пишеше "Human GenEX Labs."
Агентите излязоха от автомобила и се подредиха около него.

Ал излезе заедно с агентите без да задава никакви въпроси,но въпреки всичко през цялото време се оглеждаше и беше нащрек...

Агентите стояха неподвижни, като статуи и не му даваха никакви насоки. Плъзгащите се врати на бялата сграда се отваряха и затваряха, докато непрестанен поток от хора влизаше и излизаше.

- Искате да отида сам?Е добре влизам! - Ал сам си правеше изводи от тяхните физиономии.И бе решил да влезе вътре.Затова без да задава повече въпроси тръгна към входа на "Human GenEx Labs"

Ал влезе в сградата. На рецепцията тъмноока блондинка обясняваше посоките на хората, които се допитваха до нея, като в същото време предупреждаваше по телефона тези, които трябваше да ги приемат.