The fate of Cappie's destiny force

Капи мразеше тая шибана атмосфера.Момчето просто стана,и тръгна да излиза с бавни крачки от бара като каза ходейки:
-Whatever i don`t need this kinda shit...Искрено казано момчето още незнаеше накъде да се запъти.Той просто щеше да тръгне...На запад!!!Беше фен на Уестърн филмите,се пак...или не.Е,както и да е.

Всички в кръчмата бяха толкова зашеметени, че никой не скочи да убие Капи. Все пак току що беше признал, че е убил Хитлер. На неговите най-мили нацисти. Той успя да се измъкне и да тръгне на запад. Скоро щеше да напусне града.

Капи вече почти беше напуснал пясъчният град. Сега вече знаеше защо Люк Скайуокър даваше мило и драго да напусне Татуин.

Капката продължи напред по пътя си.Момчето знаеше,че през ноща се пътува най-спокойно....Той беше леко уморен от всичко което се беше случило...Това беше страно дори и за него.Е,момчето продължи напред.В себе си имаше само някакви мизерни пари,който дори незнаеше ще му вършат ли работа на това място,и двете си катани.Ако трябваше да бъде искрен със себе си,Капи винаги е искал да изпита вълнението от това да пътува съм.Той дори имаше план като стане на 18 да тръгне на пътешествие из света.Е,не си го представяше точно така,но все пак Strayness-a се осещаше във въздоха.

Момчето напусна града. Естествено, то се намираше в пустиня и всичко извън града беше доста по - пясъчно. Едно е песъчинки да стържат под разпадащите се обувки, друго е да газиш до коляно в пясък. Но Капи винаги беше показвал силна воля. Сега газеше до колене, но появеше ли се някоя трудност, особено беззащитно хлапе преследвано от всеки жив злодей, беше готов да продължи напред дори пясъка да стигаше до очите му.
Луната все още се издигаше високо в небето, градът беше останал някъде зад гигантските дюни, най - близкото населено място явно беше онзи оазис, на няколко километра от Капи. Чакай, откога оазисите бяха населени места?

Това,от което Капи се нуждаеше сега бе малко релакс!Момчето се нуждаеше да си почине малко и де премисли случващото се.Това се казва рязка промяна в живота.В един момент,Капстер-а продаваше пици си Л.А,и събираше пари за да си плати наема,а в друг момент се бие със самият Адолф Хитлер и се разкарва из пустияна в друга времева линия?Това все още беше твърде нереално,за да е истина.Момчето си мислеше,или по-точната дума беше НАДЯВАШЕ СЕ това да е просто сън.Разбирасе,всичко беше твърде реално да е сън,но все пак това не пречи на човек да мечтае,нали?Е,Капи се запъти към оазис-а,и се надяваше поне там да намери малко спокойствие.