Х-имението

Заглавие: Re: Х-имението Вто Юни 14, 2011 9:27 pm

Дуайт тамън си ходеше след роботите, очаквайки да ги отведат към мястото, където ебше техния господар. Стифлър обаче имаше някакво странно чувство, че всякъш щеше да се издрайфа. Не, не беше същото - но беше подобно. Когато ги хвърлиха обаче, роботите преляха чашата, и то до такава степен, че той искаше да ги направи само на тенекии с неговите магнетични сили. Не понасяше факта, че тези "трансформери" им нареждаха какво да правят, но и ги подценяваха. Изведнъж - що да види. Една позната фигура беше застанала пред него. Момчето се изправи, и се изтупа от прахът, като повдигна напред, повдигайки едната си вежда.
-Хей! Това съм аз! - каза си той изумено, поглеждайки към "него си". - Е, не е като да се гледам във огледалото... - с тези думи, Дуайт може би имаше предвит, че според него - той се гледа в огледало. Или поне отразяващо стъкло или нещо от сорта За това се виждаше самият себе си. А можеше и това да е някаква илюзия - всичко беше възможно на това място. Изглежда момчето беше израстнало, гледайки толкова телевизия, че чак не можеше да повярва, че чова е истина. Все пак, беше добър знак. Току виш Дуайт-2 би се присъединил към отбора на Дуайт-1, за да му помогне в задачата му да избяга от това място.

Заглавие: Re: Х-имението Вто Юни 14, 2011 9:43 pm

Дуайт 2 погледна със студени, безжизнени очи към Дуайт 1, след което заби десен юмрук в стомаха на Дуайт и в резултат той се свлече на земята. Очевидно да се изправя достатъчно за да мое да разпознае лицето на "себе си" се беше оказала лоша идея.

Дуайт -5hp.

Заглавие: Re: Х-имението Сря Юни 15, 2011 10:15 am

Когато пое ударът в стомаха, зениците на Дуайт се бяха разширили, а той падна на земята, като бритона закри погледа му, а по лицето му се беше изразило сериозно изражение. Ясно беше, че не се гледаше в огледалото. Това беше истински опонент. Доста ироничен беше факта, че беше пребиван от себе си /или негов клонинг - в случая/. Това обаче не му пречеше да си вкара малко ум в главата. Ако беше към Ултрон, вероятно щеше да умре. Явно това се опитваше да намекне неговото копие - опитваше се да го спре да продължи напред. За момента обаче не предприе нищо. Лежеше си на земята, всякъш се опитваше да игнорира неговия "Аз". С това се опитваше да намекне, че още има надежда за какво да се бори. Все пак, той беше човекът, който щеше да завладее света. Забелязвайки безнадежния поглед на неговата алтернативна версия, Дуайт си мислеше, че той беше още един от тези, които му се присмиваха. Въпреки че беше много трудно да се проникне към хауса, който витае дълбоко скрит под тези очи. Нагледно някой щеше да си помисли че Дуайт 2 нарочно пребива Дуайт 1. Обаче не беше точно така. Истинския е по-добър от оригинала. Това беше факт. Ето защо Стифмайстъра разбираше чувствата на опонента му - самия себе си. В момента той не го пребиваше безпричинно - явно се опитваше да си излее целия гняв върху него. Ето защо, момчето не се опитваше да се съпротивлява - защото ако го беше направил - кой знае каква злина щеше да стори. За сега просто се изправи отново, вероятно очаквайки още бой. Но колкото и да беше пребиван, винаги щеше да се изправя. Не можеше просто така да се предаде. Каквото и да се беше случило в бъдещето му, той щеше да намери начин да го предотврати.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Юни 17, 2011 11:12 am

Може би "клонинга" на Дуайт щеше да му нанесе още побой с удоволствие, но не му се удаде възможност. Той чу нещо, което го накара да се обърна и да отстъпи назад, откривайки тази гледка и на Дуайт. А именно...

Заглавие: Re: Х-имението Пет Юни 17, 2011 10:35 pm

Факт беше, че Стифлър наистина не осъзна колко бързо успя да стигне до тук. И все пак - можеше и по-зле. Поне беше стигнал до тук жив. Е, беше загубил доста от енергията си, но имаше още, и то достатъчно. Трябваше обаче да я използва подобаващо. Не си заслужаваше да я пилее на мига, защото още дори не знаваше срещу какъв опонент си има работа. А този би трябвало да е голям смелчага. Или поне за такъв се мислеше. На Дуайн му изглеждаше, все едно беше някакъв метален труп с подгревател под налягане. С други думи - не показваше ни най-малък повод на страх. Не можеше да разбере обаче каква работа търси клонинга му на такова място!? Дали всъщност не работеше за самата тенекия? Пълна мистерия. В главата на Дуайт се въртяха доста въпроси, но все пак реши да не се задълбочава много във "философските" му размишления върху тях, ами да намери някакви обекнивни отговори.
-Хей. Ти трябва да си Ултрон, нали? - каза му момчето със най-спокоен тон, като зачака някакъв отговор. Дори не показа някакво изненадано изражение по лицето му, докато казваше това. Естествено беше на 4 очи за обстановката около него. Имаше прекалено много врагове наоколо, за това трябваше да бъде на-Шрек.

Заглавие: Re: Х-имението Вто Юни 21, 2011 7:00 am

- Не доведе ли със себе си свойте ексменчета, Дуайт? - запита Ултрон със злобна усмивка на лицето си. - Или просто не всички успяхте да стигнете до тук? Аз пък не смятах че е толкова трудно да се справите, било то с лава, терминатори или блатни акули - Ултрон хвана брадичката на Дуайт и го погледна в очите. - Къде са останалите?

Пътят на Дуайт очевидно беше отрязан, нямаше как да избяга ако му се приискаше да го направи. Стори му се, че зад една стена на около двадесет метра разстояние от него се мярна нечия руса глава.

Заглавие: Re: Х-имението Чет Юни 23, 2011 5:36 pm

Дуайт забеляза тайнствения посетител. Вероятно беше някой от неговата група, но не можеше да се сети точно кой. Все пак, изглежда някой опитен х-мен беше стигнал до това място. Това накара момчето да се усмихне, макар че внимаваше да не разкрива прикритието им пред Ултрон, понеже погледа му беше насочен право към него. Когато чу какво каза "Дявола", момчето изсумтя надменно и го погледна с пренебрежително изражение.
-Съжелявам, но може и да те разочаровам. Изглежда сме само аз и ти. - каза му той категорично, право в лицето. Тук вече Стифмайстъра не беше в много добра позиция. Трябваше някак си да се оттръгне някък си от този роботизиран пич. Но пък му беше интересно каква щеше да бъде реакцията му, след арогантното му държание. Вероятно това не вещаеше нищо добро. Но все пак Дуайт не мислеше да бяга, тъй като изглежда беше заобграден. За момента трябваше единствено да изчака Ултрон да приеме неговото "предизвикателство". Не виждаше друг вариянт да се измъкне, освен в битка на живот и смърт.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Юни 24, 2011 6:00 pm

Внезапно ръцете на Дуайт бяха уловени в капан. В последствие, той усети че това беше работа на "клонинга" му. А в още по - последствие разбра защо. Ултрон докосна врата на Дуайт. Усети как го улавя парализиращ ток. Падна на земята. Не можеше да помръдне няколко минути. Чу нещо от сорта на "Това беше достатъчно за да убие слон. Мисля, че се справихме с него."
Когато най - накрая можеше да се повдигне, от роботите и "клонинга" му не беше останала и следа. Както и от Магма. Въобще имаше ли някой в този свят, който да се справяше по - зле в живота си, от Дуайт? Едва ли.

Дуайт: -5 hp.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Юни 24, 2011 11:06 pm

-Какъв дигитален тъпак... - каза си Дуайт. Това изглежда се беше случило прекалено бързо, за може да реагира. Пък и после за известно време не можеше да се изправи... *Достатъчно, за да спре слон, ех?* - мислеше си Дуайт, като стисна зъби и погледна нервно напред:
-Е, сега съм по-разгневен, и от най-бесния слон! - момчето осъзна, че вече на това място нямаше никой, а той вече пропуснал шанса си да победи срещу Ултрон. И от кой беше прекъснат? От някакъв си негов алтернативен клонинг...Освен това, нещата по-лоши, отколкото изглеждаше. От Амара нямаше и следа. Самия Дуайт няма помен за това какво може и да се е случило с нея. Ами ако беше в беда? Той трябваше да я спаси някък си. Давайки си равносметка за случилото се, Стифлър забеляза, че за всичко това беше виновен Професора с това, че му беше ограничил силите. А и той не успя да ги покаже изобщо в битка, тъй като му биха игнора преди малко. Трябваше да намери начин да се върне в играта. Може би ако волята му беше достатъчно силна, имаше шанс да победи в тази битка. До сега Дуайт беше размятан насам-натам, но вече беше време да покаже на какво е способен. Мирния път нямаше да го доведе до никъде, за това русокоското трябваше да се подготви за война. Със завръщането си, Стифлър щеше да покаже наистина на какво е способен. Но първо, той трябваше да събере достатъчно сили, за да се изправи. Това може би не беше кой знае какъв проблем, тъй като вече парализиращия ефект от електрошока беше отминал, а той само трябваше да раздвижи малко мусколи. Трудността му беше при изправянето, защото трябваше да се стегне малко, но веднъж, когато го направи, щеше да се поразгрее достатъчно, за да започне да тича напред с пълна скорост. Явно се беше вбесил до такава степен, че нито не знаеше накъде отива, нито какво го очаква - единственото нещо, което той искаше да "екстерминира" беше Супер-Гига-Мега-Несбитт, който ако си мислеше, че ще се измъкне по този начин, жестоко се лъжеше.
-Елате ми по'ече 'уе! - викаше момчето силно, за да се разнесе ехото му напред, направо из целия Дейнджъръс Бокс - Ултроооон! Копеле! Къде се дяна 'уе! Ела и се бий, ръждясала тенекия такава!

Заглавие: Re: Х-имението Вто Юни 28, 2011 8:15 am

За момент Дуайт можеше да се почувства като единственият човек в света. След това чу разнасящ се глас.
- Парола Фейк енд Гей. Парола Фейк енд Гей.
Каква ли беше тази парола? Самият Дуайт не се беше разбирал с никой за никакви пароли. Възможно ли беше тук да бяха попаднали и други индивити освен той и отбора му, който може би вече беше пълен с покойници?

Заглавие: Re: Х-имението Вто Юни 28, 2011 9:05 am

Дуайт направи тъпо изражение, като чу това. Сега пък се искаше и парола. Той се спря и се огледа. Досадните звуци, които издаваше роботизирания глас го дразнеше. В този момент, момчето беше най-добър в почупването на разни машинарийки, както стана и със онзи компютър, но все пак се сдържи, защото не беше баш от най-нервираните хора.
-Млъкни, Литъл Джими! - обади се той. Естествено, това не беше паролата, която вероятно той би трябвало да научква. Трябваше да прецени изборите, които не бяха много. Но вероятно, гласчето в гласът му подсказваше точно каква трябваше да бъде тя. Не стига, че беше сам, но пък и сега му искаше да налучква някакви пароли. До сега нямаше кой знае какъв успех, но може би по късмет можеше да познае!? Е, струваше си да опита. Тамън щеше да изрази неговите мисли.
-Фокин' сакс! Фейк енд гей! Фейк, гей фалс н' Фотошоп! ЛОЛОЛОЛЗ! ТРОЛ! Нилборг е гоблин!?!?!? - колкото и малоумно да изглеждаше, всичко това бяха избори, който той не беше избрал съвсем случайно - всъщност можеше да познае с някой от тях. Знаеше, че щом има подобен жокер, подсказан от оранжевия глас, трябва да използва нещо подобно като "пробив". Макар и да не беше кой знае колко сигурно дали ще е вярно това, което той предполага, шансът да познае беше 1 на 100%. И все пак имаше някакъв шанс, не беше като без нищо.

Заглавие: Re: Х-имението Вто Юни 28, 2011 4:55 pm

- Не бе! - чу се отново гласът. - Парола "Фейк енд гей." "ФЕЙК ЕНД ГЕЙ!"

Заглавие: Re: Х-имението Вто Юни 28, 2011 7:05 pm

Като дочу отговора на паролите, които научка, Дуайт се почувства някак си странно. Всякъш някоя машина не би могла да прояви толкова нормален диалог
-Чакай малко. - каза си момчето и загледа тъпо. -Познавам този глас. - после се докосна по брадичката с показалеца и се замисли. Имаше малко мътен спомен за това кой от отбора му звучеше по този начин, но все пак можеше да отгатне. Съдейки по това, че преди да изпадне в несвяст, или каквото се случи преди малко, видя някаква руса коса...това може би трябваше да бъде...
-Какво!? Ти ли си, Берсерк? - измрънка момчето, но достатъчно, за да се чуе и около него, като след това повдигна ръце и изсумтя:
- Тч, никак не те бива в паролите. "Фокин' сакс" звучи много по-добре. - сопна се Стифлър.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Юли 01, 2011 4:58 pm

Берзерк се показа от другия край на залата, където се намираше Дуайт. Иззад гърба му се видяха Бум Бум, Джубилий и Кенънбол. Дрехите на Джубилий и Бум Бум бяха яко раздрани на места, а Кенънбол и Берзерк бяха целите мокри и от тях се носеше не много приятна миризма. Никой от тях не беше усмихнат нито показа по някакъв начин да е зарадван от факта, че Дуайт е жив. И все пак...
- Какви са плановете ти за по-напред, господине? - в гласа на Кенънбол определено се усещаше ирония и насочена обида, но не можеше да се разбере кое надделява в тона му.

Заглавие: Re: Х-имението Съб Юли 02, 2011 8:43 am

Дуайт видя, че всички се бяха събрали. Принципно това беше повод за парти, макар че на тях не им харесваше много атмосферата наоколо.
- Ха-ха-ха! Какво ви се е случило, "хора"? Изглеждате така, все едно сте участвали във втората световна! - смееше им се Стифлър, все едно той беше този, който трябваше да говори по този начин, с раната, която имаше. След миг смях, момчето се спря, защото реши, че сега не е точния моминт да си губи времето с това.
-Какво ще правим ли? - обади се русокоското, като този път тона му звучеше малко по-сериозно. Момчето се замисли, и след миг седна на земята, като кръстоса краката в стил "йога".
- Първо, искам да ви кажа нещо важно. Радвам се, че всички успяхте да стигнете до тук живи. Всеки един... - усещайки миризмата, той си запуши носа и продължи - ...миризливец от вас.
След тези думи, момчето махна ръката от носа си, и в погледа му се видя капка решителност:
- Второ - изгубихме Амара. За това трябва да се погрижим да отидем да я спасим, каквото и да ни коства. И накрая ще намерим някакъв път навън от тук. - когато си доизказа плана, Дуайт се изправи, и реши да се обърне къмч другите:
- Е, разбира се, решението не зависи само от мен, за това трябва да ви попитам - има ли някой друг, който да е съгласен с това предположение?

Заглавие: Re: Х-имението Нед Юли 03, 2011 5:36 pm

- Аз - обади се Кенънбол. - Смятам, че преди да потеглим петимата, ще е най - добре да ТИ СМАЖА ФИЗИОНОМИЯТА!
А физиономията на Кенънбол беше точно такава:

Х-имението - Page 6 RAEG_TIME_ID_by_Nidaime_San

Заглавие: Re: Х-имението Нед Юли 03, 2011 9:05 pm

След това, което каза Кеннънбалл, Дуайт се усмихна самодоволно и отговори:
- Това е духът, Кеннънбол! Запази го за после. Ще ни е от нужда. - след което Стифлър се запъти отново към мястото, накъдето беше тръгнал, преди да напъплят съотборниците му, набивайки игнора на "предизвикателството" на Кеннънбол. Изминавайки няколко метра, без да каже нищо, Дуайт можеше да разбере, че всички би трябвало да са настроени против него, но в момента не му беше до "конско", защото имаше работа за вършене.
- Аз тръгвам. Няма време за губене! А, да и още нещо... - с тези думи, момчето се спря на място, преди да довърши това, което имаше да казва, и също така точно преди пътя за излизане от това място:
- ..."Кеннънбол", ти си заместник-лидера на отбора. - изрече Стифлър това със съвсем сериозен тон. Реши, че след като каже това, вече може да продължи напред, like a boss.

Заглавие: Re: Х-имението Сря Юли 06, 2011 5:09 pm

Дуайт остави зад гърба си групата и затова не разбра дали Кенънбол свали физиономията от лицето си, но това не беше от значение. Пътя ги изведе на лабиринт, чийто стени бяха с цвета на всичко в тази стая - бяло. Пред тях стояха два пътя, но Дуат нямаше време да се ядоса. За няколко секунди гледката пред него се смени - видя как умалена версия на него самия преминава през осеян с дупки над лава терен, подскачайки. След това умалената му версия влезе в някаква тръба и пред нея стояха два пътя - нагоре по някаква тухлена стена, паралелна на пода и директно напред, без да се изкачва на стената.
Видението се скри и той се върна в реалността. Всъщност лабиринта наистина беше какъвто и във видението му - на два етажа, а не на два коридора. Всъщност той нямаше как да разбере, че е лабиринт... ако не беше видението му?

Заглавие: Re: Х-имението Чет Юли 14, 2011 1:45 pm

*Хм...Е, това беше странно. Трябва да се мотая повечко на такива места* - мислеше си Стифлър. И, да, спомена го - кой знае още колко време щеше да му отнеме, за да мине този така наречен "лабиринт". Определено на Дуайт днеска му беше доста шантав ден - от пребивания до смърт, до странни видения - мда, определено трябваше да посети доктор или нещо от сорта, защото му се струваше, че се побърква. Или може би пък електрическия шок го е "свестил"!? Възможно ли беше това? Е, каквото и да беше, дано да венчаеше нещо добро. Стифлър се почеса по косата, чудейки се от кой път да мине. Не можеше да определи, за това реши да действа инстинктивно. А шестото му чувство му подсказваше, че трябваше да мине по пътя, който водеше нагоре, тъй като осъзна, че се намираше в помещение на два етажа. По принцип не се вслушваше много в "оптични бла-бла-бла", както обичаше да нарича виденията, но сега е изключение. За това, той тръгна да изкачва пътя нагоре, надявайки се да го отведе до правилното местоположение.

Заглавие: Re: Х-имението Чет Юли 14, 2011 6:32 pm

Хората "му" го последваха безропотно. Тавана беше нисък и на Кенънбол и Берзъркър им се налагаше да крачат приведени. Дуайт определено беше избрал да води отбора си по възможно най - скучният път. Тук не се случваше абсолютно нищо за този момент. Сигурно отборът му го мразеше до този момент, за този му избор.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Юли 15, 2011 8:16 pm

Стифлър си ходеше най-спокойно, неосъзнавайки, че хората от отбора го бяха последвали. Просто продължаваше напред. За сега нищо интересно не се случваше, но много скоро това щеше да се промени. Ако вървеше по правилния път, и си спомняше видението - Дуайт щеше да разбере, че го очаква още един миг, когато ще трябва да минава над лавата, но това вероятно щеше да се случи чак, след като момчето се изкачи на втория етаж. /Освен ако наистина не е било оптична бла-бле-блах/
Забелязваше, че таванът е малко тесен, но това не го притесняваше - беше много по-добре, като си имаше предвит това, през което беше преминал, за да стигне до тук. Нататък дори трябваше да поеме още усилия. Но каквото и да предстоеше, щеше да е само малко препрядствие, в сравнение с това, което трябваше да постигне, а именно - да се изправи отново срещу терминаторите, алтернативния клонинг, и Ултрон отново. Това вече не беше просто игра. До колкото разбра Дуайт, празните приказки също не помагаха. Ситуацията се беше се превърнала в истинско зрелище. За това той трябваше да се съсредотучи върху лабиринта, през който трябваше да мине, и да настрои сетивата си ако случайно нещо нередно се случи, защото трябваше да побърза...

Заглавие: Re: Х-имението Нед Юли 17, 2011 12:36 am

Постепенно Дуай разбра, че крачи по не просто втори етаж, ами нещо като вентилационна шахта - решетките пляснати тук - там, го доказваха. Той не обръщаше почти никакво внимание на съотборниците си, с риска това да бъде последната грешка в живота му. Когато стигна поредната решетка, чу механични и монотонни гласове изпод нея.
- Със сигурност е тук.
- Доказателство?
- Той е тук. Той ги доведе. ПУ показва, че той е тук. Ултрон каза, че той ще ги доведе.
- Значи той е тук. Потвърдено.
Вероятно той беше единственият, който чу тихият разговор, просто защото стоеше първи в колоната.

Заглавие: Re: Х-имението Нед Юли 17, 2011 7:44 am

След като разбраше къде се намираше, Стифлър забеляза, че беше на правилния път. Изглежда това беше тръбата, през която трябваше да мине (от видението му). Е, не беше точно както си го представяше, но все пак имаше напредък. Но дори имайки напредвит това, Дуайт не трябваше да се отпуска. Трябваше да внимава да не се издава много, защото...ами, намираше се във вентилационна шахта - беше ясно, че при едно погрешно движение, някой може да го забележи. И ето - дочу роботизирания разговор.
Във всеки случай, това, което трябваше да направи Стифмайстъра е, да измисли някакъв план. Дори и да ги очакваше неприятна изненада. Той се обърна към съотборниците си им подшушна:
-Ок, хора...ето го планът. Виждайки, че са ни забелязали, имам само една опция - трябва да атакуваме още сега, понеже така имаме най-голяма възможност да спечелим. Таби - обърна се момчето към Бум-бум - искам да метнеш една бомбичка през "шпионката" на роботизирания пич отпред. Изглежда е останал само той за сега. След, като го направиш, аз ще излеза да провера ситуацията. Кенънбол ще ви поведе напред, ако случайно се случи нещо напечено. Ясно?

Заглавие: Re: Х-имението Вто Юли 19, 2011 5:37 pm

Хората му очевидно не разбираха какъв е планът, но безропотно се заеха да изпълняват. Бум-Бум създаде една малка, кръгла бомбичка с пръстите си, след което я хвърли през решетката. Експлозията последва след две секунди. Дуайт можеше да види, през решетката, че единият робот беше изгубил временно равновесие и се беше катурнал, а другият... той всъщност все още беше тук. Повдигна глава и червените му очи погледнаха Дуайт. По някаква причина не извърши никакво действие, просто остана неподвижен.

Заглавие: Re: Х-имението Пет Юли 22, 2011 11:16 am

Дуайт разпери дясната си ръка, но почти непроличаемо. Беше изпитал голяма омраза към тези роботи, за това вече нямаше начин да им пощади жалкото съществуване. Отдавна не беше правил това. Да, щеше да използва свръхспособностите си, за да свали робота, който го гледаше. Смяташе да го повреди до такава степен, че да му съсипе вснички системи, които му помагаха да функционира. За тази цел, той трябваше да се концентрира. Да, това му липсваше в по-голямата част от времето, когато беше използвал неговите способности. Трябваше да прецени точно каква енергия щеше да му трябва, за да направи това, което целеше. Едва ли щеше да му е нужно много, за да повреди няколко чипа, но роботите имаха и метални защити, през които той трябваше да пробие. Щеше да направи така - да почне да свива магнитните полета към робота, с цел магнитните полета да му навредят много на функциите, и да му смачкат главата както отвън, така и отвътре. Започна да съсредоточава енергията си върху целта от най-малко ниво - до това, в което наистина щеше да направи някакви повреди, като междувременно си помагаше с ръката, свивайки пръстите си съвсем бавно. Когато стисне юмрука, магнитните полета, които беше съсредотучил върху робота щяха да достигнат критичната му точка, и да го сплескат. Когато това се случи, изражението на погледът му щеше да се промени, гласейки следното - "Go to sleep".

» Имението "Стифлър"